"Художникът Дега дружал с поета Маларме. Един ден Дега признал на своя приятел: – В свободното си време и аз пиша стихове, но никога не мога да ги завърша, защото в главата ми нахлуват прекалено много идеи... – Стихове, скъпи приятельо, се пишат с думи, а не с идеи."В това изречение се крие цялата тайна на поезията", коментира години по-късно Пол Валери..." Из книгата ... |
|
Пътуване към нашата истинска същност. ... Още преди да се родим и като съвсем малки деца нашият опит със света и с родителите ни е оформил по начини, за които дори не подозираме. В началото мозъкът ни не е бил достатъчно развит, за да разбере преживяванията ни, и затова те са останали в нашето подсъзнание. Днес, като възрастни, някои от реакциите ни в различни ситуации са продиктувани от миналото. Те са се превърнали в автоматични защитни рефлекси, които понякога ни пречат да постигнем онова, което желаем. В "Отвъд скритите спомени" д-р Менис Юсри разкрива мощните, невидими вълни на влияние, които определят ... |
|
Изданието се осъществява по повод честването на 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов."През 1999 г. ЮНЕСКО обяви Дечко Узунов за световна личност на годината. ...Трудно могат да се обхванат всички области, в които той е работил - от кавалетните и монументални форми, театъра, графиката, илюстрацията до декоративно-приложните изкуства, керамиката и мазайката, от ефирните му седефено-сребристи акварели до проектите за панаири и архитектурни сгради. Той бе художникът, който винаги търсеше нови форми, обогатявайки изразните си възможности, беше и сред любимите преподаватели в Академията, предоставяйки пълна ... |
|
Димитър Пешев с право е считан за един от спасителите на българските евреи, но неговата роля в политическия живот на страната далеч не се изчерпва с това. Като министър на правосъдието, народен представител и подпредседател на българския парламент, той попада във водовъртежа на големите събития между Деветнадесетомайския преврат и края на Втората световна война. През този период се отличава като политик със самостоятелна, категорична, а на моменти и "неудобна" позиция. Именно заради критиката си към определени действия на управляващите отпреди 9 септември 1944 г. Пешев неведнъж попада в политическа изолация. ... |
|
Клер Лидман е мъртва от четиринайсет години, но съпругът ѝ Самюел отказва да го приеме. И когато вижда жена на снимка, която прилича поразително на нея, той моли Ханс Реке и Микаела Варгас за помощ. Те са скептични, ала скоро откриват улики, които подсказват, че това наистина може да е Клер. Разследването ги връща назад във времето към финансовата криза от 90 -те и битката на олигарсите срещу КГБ. Ханс се сблъсква с болезнени спомени от миналото и осъзнава, че трябва отново да се изправи срещу стария си враг Габор Моровия. Междувременно Микаела е тормозена непрекъснато от престъпния си брат Лукас и тревогите се ... |
|
Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарастналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви. Ненадейната ... |
|
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
Пленителна история за силата на паметта, любовта и вторите шансове. Всяко семейство има своите тайни, но когато Кендра отива да посети баба си Ела в старческия дом, тя дори не подозира колко малко знае за живота на възрастната жена. Паметта на Ела отслабва, но тя е решила да направи един последен подарък на своята внучка. Като ѝ разкаже спомените си. През 1938 г. седемнайсетгодишната Ела заминава за Франция, за да прекара лятото при семейни приятели. Там тя се запознава с очарователните близнаци Кристоф и Каролин. Тримата бързо се сприятеляват, а между Ела и Кристоф пламва любов. Плановете им за съвместно бъдеще ... |
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |