Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
"Обичай ме навеки" е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия "Еuro Poesie" - Париж за стихотворението си "С целувка нежна глътка вино да отпием". "Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с целувка нежна глътка вино да отпием." Из "С целувка нежна глътка вино да отпием" ... |
|
|
"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
|
През 2030 г. опечален археолог пристига в Арктическия кръг, за да продължи работата на наскоро починалата си дъщеря в кратера Батагайка, където изследователите проучват отдавна погребани тайни, разкриващи се от топящите се ледове. Веднъж отприщена, Арктическата чума ще промени живота на Земята за поколения напред, като бързо ще прекоси земното кълбо, принуждавайки човечеството да измисли безброй трогателни и изобретателни начини да открие спасение и надежда в лицето на трагедията. В увеселителен парк, предназначен за неизлечимо болни деца, циничен служител се влюбва в майка, която отчаяно се опитва да задържи заразения ... |
|
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
|
Задълбочен анализ на образа на църковния служител и неговите отговорности така, както са отразени в страниците на Новия Завет. "Ние се нуждаем в църквите си, от такива проповедници, каквито Бог желае. Така че целта ми е да представя посланието на проповедника, неговия авторитет, източниците от които може да черпи сили, и естеството на мотивите му за служение, неговия опит със словото и нравствените му качества, а те са неизменна скромност, честност и любов към хората." д-р Стот ... |
|
|
Тоталният футбол на Славия (1971 - 1981). ... "Жужо, Чаво, гол, гол, гол!" - така скандират славистите близо десетилетие. Книгата обхваща годините от 1971 до 1981, когато играе изключителният и незабравим отбор на Славия. Всички футболисти до един са страхотни майстори и мъже, водени последователно от големи треньори като Александър Илиев, Добромир Ташков, Атанас Пържелов и Христо Младенов. С много важното участие на Трендафил Терзийски, който далеч не е само кондиционен наставник. Публиката се тълпи на стадион Славия, а отборът, неслучайно наречен Бялата лавина, играе фееричен и много резултатен футбол. Това ... |
|
|
В Моите спомени О'Конър разказва болезнената история на детството си в разбито и изпълнено с насилие семейство. Вдъхновена от плочите на Боб Дилън, тя намира убежище в музиката. Шиниъд си припомня първите опити с местни ирландски банди, завършването на първия си албум, когато е бременна в осмия месец, и разбира се - постигането на невероятна популярност с кавъра на песента на Принс - Нищо не може да се сравни с теб. Нейните мемоари са интимно и преливащо от проницателни наблюдения и цинични шеги четиво, в които от първо лице е разказана истината за неконвенционалната кариера на влиятелен артист с дълго присъствие на ... |
|
|
Комплектът от "Folia Bringmann" е чудесен подарък за малките деца, които обичат да творят. Декорирайте рамките за снимки с помощта на разноцветната мозайка, за да ги направите уникални. ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"Георги Райчев е любим, мъдър и сладкодумен разказвач. Неговите приказки се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език." Ран Босилек Георги Райчев (1882-1947) е роден в старозагорското село Землен. Седемнадесет годишен, без да е завършил гимназия, започва сам да изкарва прехраната си. Бил е писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата. За деца е написал шестнадесет книги с разкази, приказки и легенди. ... |
|
|
"... син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе." ... Неслучайно наричаме Вазов "Патриарх на българската литература". Той е писал във всички литературни жанрове. Темите на творбите му се простират от борбите за освобождение от турска власт до справедливия му гняв към нравите на управниците в освободена България. Вазов бил движен от моралният дълг, че литературата е мисия. Творбите му вдъхват патриотизъм и днес от най-ранна детска възраст. Те са своеобразна памет на народа за събития, на които той е бил свидетел, и за видни личности, чийто съвременник е бил. Иван Вазов е роден в Сопот, в ... |
