Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен ... |
|
|
Българите трябва да осъзнаят, че са скачени съдове, и бедните и богатите, и като такива да се опитат да помогнат на великата сила съхраняваща досега България, да си свърши работата. Грабежите трябва да спрат, сегашният елит да бъде пометен изцяло и да бъде освободено политическото и медийно пространство за нови хора с идеални цели, а не користни. Политиците и журналистите трябва да бъдат слуги на народа! Защо да не опитаме още веднъж в това време на тотално отчуждение и люта побъркана индивидуализация? Поне да знаем, че сме опитали все пак отново! Ако не опитаме този път, България и българите в нея и тези по света, ги ... |
|
|
Расите и техните исторически задачи ... Първата задължителна крачка, която трябва да се направи е в посока на ограмотяването - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивната наука. Настоящият опит да се поднесе едно късче от познанието за бъдещето е част от всемирната научно-образователна програма, по която ще се работи за ограмотяването на сегашното човечество. ... |
|
|
Продължение на книгата "Секс, даване, вода и благодарност" ... Книгите се опитват да въведат енергийна сексуално-емоционално чувствена култура сред младото поколение. Енергийната култура, да, след физическата култура, култура на тялото, тя е толкова много необходима, но не е достатъчна сама по себе си. Добре е да се комбинира със сродната й т. нар. "сексуално-емоционално чувствена култура". Може да се нарече култура на сърцето или душата, но на кое сърце и коя душа? Древните египтяни са имали два йероглифа за понятието сърце - сърцето Иб и сърцето Хати. Непреходното, символ на духовен напредък, сърце, ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
