Наръчник на алчния инвеститор. ... Изразът трилионер няма популярност в България. По силата на редица обстоятелства ние боравим най-вече с "милионер", а онези с по-развинтена фантазия понякога си позволяват да използват и по-силното "милиардер". Но според популярния на петте континента Анди Боровиц, "Кой иска да бъде милионер, когато може да стане трилионер?" т.е. собственик не на милиарди, а на трилиони долари? Ако разгърнете тази книжка, може би ще ви стане ясно, как се получават тези неща. Повечето от предлаганите на пазара книги за борсовата търговия съдържат купища съмнителни съвети, но ... |
|
|
Не, ти не си Рейчъл. Ти си само един експеримент. ... Рейчъл и Ейдън вярват, че любовта им ще е вечна. Тя е брилянтен учен, посветен на развитието на изкуствения интелект. Той все още е влюбен в нея както в началото на брака им и би направил всичко за щастието на съпругата си и на дъщеря им Клоуи. Когато Рейчъл внезапно загива, животът на семейството се променя драстично... Рейчъл вече я няма, но им е завещала проекта на своя живот - Ай Рейчъл - подарък, който те са принудени да приемат в дома си... Ай Рейчъл е точно копие на Рейчъл. Има нейното лице, височина и фигура, говори като нея, има нейните изражения. Може да ... |
|
|
Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на "Зона Це" с негово участие."Васил е човек с изключително чувство за форма. Ето, казвам човек, а не музикант. Т.е каквото и да прави - да чете, да пише, да композира, да свири - той има таланта да се опва от формата. Така и усещам неговите "отчаяни" есета. Винаги, винаги съм ги възприемал като опити (есе на френски е опит, нали) да стигне до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака. И това е което най-много ме е разсмивало. И съм му го признавал и приживе и ... |
|
|
Винаги има надежда! Нека битката за Коледа започне... Амелия вече живее във вълшебното градче Джуджешки шлем заедно с Дядо и Баба Коледа. Когато завистливият Великденски заек предприема атака, за да съсипе любимия ѝ празник, дали Амелия, новото ѝ семейство и джуджетата ще успеят да се преборят със силите на злото? Ще могат ли да опазят Коледа жива? ... |
|
|
История, вдъхновена от реални събития, разказваща за стръмните стъпала в живота, за изборите, за страховете, за силата. Елена, търсейки себе си и любовта, се сблъсква с най-големите си страхове. Тялото ѝ я изправя пред изпитания, които изглеждат необясними. Диагнозата е трудна, дори невъзможна за поставяне, но причина съществува и тя е скрита дълбоко в ума ѝ. Луиза Абраамян е родена в Сливен през 1995 г. Започва да свири на цигулка на 3-годишна възраст и обожава музиката. Завършва Софтуерно инженерство и Бизнес мениджмънт в София. Там се заражда идеята да напише история, базирана на нейния живот и този на ... |
|
|
Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Аз съм Оливия Каспен и ако обичам нещо, изтръгвам го от живота си. Не нарочно... нито пък случайно... Кейлъб. Името му се завърта в главата ми като бодлива топка, разкъсва чувства, които отдавна вече са станали белези от рани." Из книгата Оливия умее да лъже, да оплита с думи и да манипулира, за да получи онова, което иска. Сега иска Кейлъб Дрейк - мъжа, с когото е разбрала какво е истинската любов. Мъжа, когото е оставила да си отиде. След като Кейлъб изгубва паметта си при нелеп инцидент, Оливия получава шанс да си го върне. Ще трябва да използва най-изкусните си лъжи, за да го накара да се влюби в нея ... |
|
|
Плюшената играчка на "Orange Toys" има своя собствена история и идва при новия си собственик в специална опаковка - къща, която детето може да оцвети по свой вкус с моливи , флумастери , пастели или водни боички . Играчката е изработена от плюш и е напълнена с полиестерни влакна и полиетиленови гранули. При изработката на детайлите и аксесоарите ѝ са използвани изкуствен велур и трикотаж. Играчката е подходяща за ръчно пране на 30°. Не избелвайте, не гладете и не сушете в сушилня. Бухалът Соня има красива, дантелена рокля, която може да се маха и дантелена лента за глава. Височината на играчката в ... |
|
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
|
Поздравления! Май миналата година все пак оцеляхме в училище! (Макар и на косъм.) Но знаете ли какво? Задава се следващата! Не се тревожете - ще бъдете в добри ръце. Стъпка 1: Прочетете историята ми. Стъпка 2: Не правете като мен. Добре дошли в поредната най-ужасна година в живота ми! ... |
|
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
