Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
Амулий, ревнивият и алчен кандидат за трона на Алба, принуждава племенницата си да стане весталка. Но младата жена среща бог Марс и от любовта им се раждат близнаците Ромул и Рем. Амулий нарежда да зазидат жива майката, а децата да оставят на брега на Тибър. Над тях се смилява една вълчица... ... |
|
|
"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев . За мен са чували не ... |
|
|
"Имам само Бога. Неговият глас е моят учител, а неговото безмълвие - моята пълнота. Който е чул неговия глас, е придобил мистичното състояние, което е отвъд живота и смъртта. Ако Бог е решил пряко да ти проговори, то не словото ти е проговорило, а неизречеността. Който е чул гласа му, е станал нероден, защото тайнството глас е мистичното преображение." Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов" и първа книга от "Пътуване към сърцето на Бога". ... |
|
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
|
Второ пълно издание. ... Книгата на Тоузър е написана в дух на дълбоко поклонение пред Бога. Към това второ издание е прибавено и ръководство за изучаване на книгата."Стани, крехки човече! Отдели се за малко от заниманията си, скрий се за известно време от тревожните си мисли. Захвърли настрана обременителните си грижи и се откъсни от усилната си работа. Задели малко време за Бога и си отпочини за миг в Него. Влез в скришната стаичка на ума си. Заключи отвън всички мисли освен свързаните с Бога и тези, които могат да ти помогнат, когато Го търсиш. Говори сега, мое сърце! Говори на Бога, кажи Му: "Аз ще търся ... |
|
|
Любов във времето и в пространството. Любовта е непреодолима сила, тя е вътъкът на Вселената, тя изприда нишките, свързващи душите. Тя никога не е лесна, затова винаги е трансформираща. Въпреки разума, въпреки различията и разстоянията тези, на които е предопределено да са заедно, се събират. Всички я търсим осъзнато или не, за да се свържем чрез нея с изначалната божествена енергия, която ни е създала. Самият живот е любов и без нея той няма смисъл, но има и една друга любов, която идва от Бога и се проявява при хората в най-чистия си вид. За нея разказва Оура Лов в своята книга. Нейното послание е: "Извън нас ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан , е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
|
"Цяла сутрин по улиците на града брулеше горещ вятър, надигаше пелени от прахоляк, капачки от бутилки за безалкохолни напитки и недопушени цигари, запращаше ги към предните прозорци на автомобилите и в очите на мотоциклетистите. Когато вятърът утихна, слънцето, вече високо на небето, прогори мъглата и отново стана горещо, а маранята затрептя по улиците като танцьорка на кючек. Хората чакаха да рукне пороят, който обикновено следваше пясъчната буря, но така и не заваля. Пламна пожар в скупчени на брега на реката бедняшки къщи и веднага съсипа повече от две хиляди колиби." Из книгата Арундати Рой е първият живеещ ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
Как светът стана модерен. ... Носител на наградата "Пулицър" за нехудожествена литература през 2012 г. Преди около шест века един любознателен и находчив млад човек на име Поджо Брачолини попада случайно на много стар ръкопис в манастирска библиотека и след като разбира с въодушевление какво държи в ръцете си, моли да му направят препис. Ръкописът бил по чудо оцеляло копие на древноримската философска епическа поема "За природата на нещата" на Лукреций, а неговата ненадейна поява довежда до промяна в хода на човешката история и до началото на модерната епоха. Поемата, която Поджо Брачолини открива, е ... |
