"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът? ...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
Спомени на разузнавача. ... През 1944 г. група разузнавачи от Първи украински фронт са прехвърлени в полския град Краков, където е разположен голям немски гарнизон. Действайки в изключително трудни условия, разузнавачите успяват да изпълнят задачата на командващия фронта маршал И. С. Конев и осуетяват плана на немците за унищожението на древната полска столица. В основата на сюжета е действителната история на бойната дейност на разузнаваческата група "Голос" и нейния командир - бившия директор на селско училище Евгений Березняк. Спасението на Краков не е единственият подвиг, извършен от разузнавачите диверсанти. ... |
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
Спомени. Разкази. Публицистика. ... "Това не е мемоарна литература. Не е и изповед. В тези страници събрах преклонението и обичта си към хората, за които пиша в тях - певци, писатели, поети. Те го заслужават с духовния си и богат жизнен път, посветили се докрай на България. Някой от тях ги няма, но аз живях с тях, учих се, възхищавах им се... и ги запазих в сърцето си. Успях да бъда в различните години и различните часове с много от тях. В дни на голяма тъга. В дни на голяма радост. Чух от устата на всеки лоши и добри думи. Лошите ще забравя, добрите ще ми светят. Много от страниците са посветени на моята учителка ... |
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
Критика, спомени, публицистика ... Тази книга беше диктувана от времето. По нея лесно могат да се разчитат нервните импулси на нашия преход. Всеки вик е предизвикан от нещо, което ставаше в българския духовен живот, в съдбата на родната литература. Опитах се да погледна към посоките, по които тръгнаха водещите литературни жанрове през това преходно време и да разбера до колко и как се отрази върху техния път и развитие промяната. Много горест и тъга има в тези мои размисли. Навярно не винаги съм бил прав, не винаги съм стигнал до дълбочината на явленията, но тревогата ми е била искрена. За жалост редица предусещания, ... |
|
Биография, спомени, дневници. ... Нюйоркският митрополит Андрей (1886 - 1972) има необичайна биография. Живял през наситена с драматични събития епоха, той е в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. В годините на Студената война българската емиграция го признава за един от своите естествени обединители. Без да изменя на антикомунистическите си възгледи, след дълги перипетии той е признат и от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка. Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото ... |
|
Мария Киселова-Ромерса е родена е на 15 май 1929 г. в София. Завършва немското училище и френския колеж Свети Йосиф в София. През 1948 г. заминава за Милано и до 1956 г. работи в Британското училище там. През 1956 г. живее в Ню Йорк и работи в представителството на Alitalia. От 1962 г. живее в Рим, Италия. Съпруга е на легендарния италиански журналист Луиджи Ромерса. ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков . ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Спомени. Есета. Научнопопулярни статии. ... |
|
Кратко издание. ... Джон Качопо и Лора Фребърг представят психологията като интегративно поле по два начина. Първо, учебникът отразява полагащото се на психологията място като централна наука, която синтезира изследванията в редица други области. Второ, психологията се представя като единна наука, която се стреми към пълно разбиране на човешката психика, а не като слабо свързан набор от автономни подобласти. Днес психологията бързо върви към своята зрялост като интегративна, многодисциплинарна област; този въвеждащ текст предлага възможността "цялата" психология да се въведе в един курс. "Науката може да е ... |
|
"На 14 февруари 2009 г. се навършват 100 години от рождението на големия лечител, учен и човек - академик Ташо А. Ташев. Това бе поводът преди по-малко от половин година някои от неговите ученици и работили с него колеги да се съберат и се опитат да организират скромен научен симпозиум, посветен на неговата памет, както и да издадат този сборник. Особено сме благодарни за помощта, която ръководството на БАН и лично нейният председател акад. Н. Съботинов ни оказаха, и особено за топлината и разбирането, които получихме от дъщерята на Ташев - госпожа Бистра Ташева-Бобева, която ни предостави богат снимков материал. ... |