Кратки стихотворения за деца. Книжката не съдържа картинки за оцветяване. ... |
|
|
Това е "Последната игра". Всичко започва с "Поканата". Готов ли си? ... Дванайсет Играчи. Млади по възраст, но от древна кръв. Родословията им са избрани преди хиляди години. Оттогава са се подготвяли всеки ден. Никой от тях няма свърхестествени сили. Не могат да летят, да превръщат оловото в злато или да се самолекуват. Когато смъртта настъпи, връщане назад няма: за тях, за всички нас. Те са наследниците на Земята. На тях се пада да разбулят Великата загадка на спасението. Един от тях трябва да успее, инак всички ние сме обречени. Автори на научнофантастичната трилогия "Последната игра" са ... |
|
|
Дванайсет истински лица на философията."B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач." Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета ... |
|
|
Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку - Тихо (2003) и По здрач (2006), и една с лирика - Око на птица (2008). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: Дъждовни семена. Българска хайку поезия (2001), Птицата. Българска хайку поезия (2003), Розата. Европейско хайку (2003), Пътят. Световно хайку (2004), Огледала. Български хайку (2005), в сборника SMS-ПОЕЗИЯ (2005; 2006), в антологията World Haiku (2005; 2006) и в Ирин Пирин. Алманах за литература, ... |
|
|
Тази поетична книга със съвсем нови работи на Илко Димитров ще ви изненада с няколко особени пробива. Състои се от три цикъла, в които се усеща несъмнено най-сериозното в писането му досега приближение на философски търсения и поетични състояния помежду им. Илко Димитров е автор на книгите: "Опит за определение" (стихове, 1989); "Приказки за Поп" (книга за деца, 1992); "Обратен водопад" (стихове, 1995); "Вселена по здрач" (стихове, 1998); "Паркът" (поема, 1999); "Трите кошници" (стихове, 2000); "Разчленяване" (поема, 2001); "Двамата съдружници& ... |
|
|
Йога, като висша връзка с космическите достижения, е съществувала през всички векове. Всяко Учение съдържа своя Йога, приложима към дадено стъпало на еволюцията. Йогите не се отричат една от друга. Като клоните на едно дърво, те разширяват сянката си и дават прохлада на пътника, уморен от зноя. Изпълнен с нови сили, странникът ще продължи пътя си. Той не е отнел нищо чуждо, той не е извратил устрема, той е дал възможност да се прояви благодатта на пространството, той е дал свобода на отсъдените сили, той е овладял своята единствена собственост. Не избягвайте силите на йога, а като светлина ги отнасяйте в здрача на ... |
|
|
Част от поредицата "Литературни кълнове" - територията за дебют на млади дарования. ... Яна Коцева е родена на 11 ноември 1993 г. в София. Ученичка е в 39-о СОУ, в паралелка с разширено изучаване на испански и английски език. Харесва класиците на българската и световната литература, романа "Здрач" на Стефани Майър. Слуша поп, рок музика и ритъм енд блус. Увлича се от експресионизма, постимпресионизма и модернизма в изкуството. Доброволец е в Българския Червен кръст и мечтата ѝ е да бъде лекар. Започва да пише своя първи роман 15-годишна, като благотворна терапия след момент на изпитание в живота & ... |
|
|
"В тази поезия са еднакво значими и думите, и мълчанията. Мълчанието е епизод от творческата биография на един безспорен поет. Но то е и онова пространство, което думите са преотстъпили, за да успеем да съзрем удивени всички онези скрити в светлосенчестия тайник на душата ни спомени, болки, опасения и мълчания, до смисъла на които се домогва поетичното слово." Проф. Цочо Бояджиев Модел Жената е полегнала така, че се открива цялото ѝ тяло - с отпусната на хълбока ръка и силует като усмивка в бяло. Полюшне ли се лявата гърда - започват светлини да се прескачат, а дясната потрепне ли едва и я докосват ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
Има нещо до болка познато в Даниел Григори... Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона Меч и Кръст в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, другите ученици до един са откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус - и полага извънредни усилия, за да даде това да се разбере - тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Някой - или нещо - броди на "Титаник". Това е единственото обяснение за злощастните събития, сполетели пасажерите от мига, в който корабът отплава: безследно изчезване, внезапна смърт. Затворени в свръхестествената, злокобна зона на здрача по време на четиридневното първо плаване на океанския лайнер, мнозина от пътниците - включително Мадлен Астор и Бенджамин Гугенхайм, камериерката Ани Хебли и Марк Флечър - са убедени, че се случва нещо зловещо... А сетне, както е известно, настъпва истинската катастрофа. Години по-късно светът е във война. Ани, оцеляла след онази съдбовна нощ, служи като медицинска сестра на ... |
