Хенрик Мейнандер рисува една жива и смела картина на историята на Финландия от интегрирана част на шведското кралство до автономно Велико Херцогство в рамките на Руската империя, която постепенно се трансформира и съзрява в нация със самосъзнание, в независима държава, която умело се адаптира към съвременните технологии. Основният географски контекст за неговото изследване е Балтийският регион, и авторът свързва своя анализ със структурното развитие и повратните точки в европейската история. История на Финландия съчетава политиката, икономиката и културата, за да покаже начина, по който се използват човешките и ... |
|
Алфред Дюфур е професор във Факултета по право в Университета на Женева. В книгата си той тръгва от първите споменавания на Женева (в писанията на Юлий Цезар), преминава през нейната трудна политическа и религиозна еманципация в средновековието, улеснила провеждането на Протестантската реформа на Калвин и превръщането на града в суверенна протестантска република, за да стигне до проследяването на перипетиите, направили от Женева не просто част от Швейцария, а интернационален икономически, културен и институционален център. ... |
|
Нито един конкретен нацист не е измислил СС, но голяма част от идеята за тях отразява менталното състояние на следвоенен Мюнхен и набор 1900 г. - връстниците на Хайнрих Химлер. Той и Адолф Хитлер са обсебени от идеята да предотвратят ново вътрешно предателство - като това, което смятат, че е причина за поражението на Германия в Първата световна война. СС е трябвало да бъдат елитен корпус от политически мотивирани войници, които да защитават фюрера и партията от всички възможни врагове. Но в различните етапи на своето развитие организацията се променя непрестанно. Изследването на нейното създаване, на укрепването ѝ ... |
|
Златна Прага, Прага на стоте кули, магически град - много са определенията на чешката столица и всички те издават неустоимия и чар. В нейната богата и бурна история владетелите се сменят - династията Пшемисъл, Карл IV, Ягелоните, Хабсбургите... Светската и религиозната власт оставят своя характерен отпечатък. За да се стигне до независимостта през 1918 г., периода между двете световни войни, когато градът се утвърждава като икономическо, финансово и културно средище, Пражкото въстание, после идват годините на тоталитаризма и накрая връщането в цивилизования демократичен свят. Нито един важен момент не е подминал ... |
|
Любимецът на публиката, шеф Илиан Кустев, е събрал 69 от любимите си рецепти, с които ще ви изкуши да се развихрите в кухнята."Бях на двайсет години, когато за пръв път влязох в кухнята на четиризвездния хотел Реехорст в Нидерландия. Още помня как ме грабна ароматът на качествената храна. Преди това бях работил в автомивка в България, но имах късмета да получа шанса и волята да го използвам, за да се развия. Оттогава не съм спирал. Работил съм дневни, междинни и нощни смени. Заплатата ми е била трицифрена сума. Минал съм през много тежки периоди, но не съм спирал да се уча. Дисциплината, отговорността, ... |
|
Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище ... |
|
"Шанхай е град на празненствата, страстна среща между Яндзъ, Довил, Биариц и Монте Карло.""Шанхай е рай, издигнат върху ада.""Шанхай не е град, а отрова. Хората, които го населяват са людоеди, управлявани от закона на канибалите.""Столица на корупцията и на проституцията, на наркотиците и мафията, Шанхай е Чикаго на Изтока.""Нещо в атмосферата сякаш подтиква към всевъзможни авантюри.""Шанхай е град на престъпници, град на бежанци. Същински рай за авантюристите.""Метрополисът, който неистово тласка към алчност и френетична лудост, Шанхай, рулетка за съдбите.& ... |
|
Заплененият от Хавана американски писател и историк Дик Клъстър и кубинският изследовател и есеист Рафаел Ернандес рисуват завладяващ портрет на един от най-пъстрите, кипящи и удивителни световни градове. Те черпят с вещина от множество документи, писмени извори и живи свидетелства, за да очертаят дълголетния път на кубинската столица - от основаването и през 1519 г. на земите, на които Колумб стъпва в края на XV в., до днешния ден. Авторите разкриват какво означава да бъдеш жител на Хавана, кои са социалните, икономическите, културните и емоционалните измерения на живота там. Драматичните преломи, климатичните, военните ... |
|
От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава. Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история - университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията. Минало и памет ... |
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци. Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше... ...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи ... |
|
На кого не му е направило впечатление? От няколко години насам все повече снимки са неостри. Независимо дали в рекламата, във фотожурналистиката или в художествената фотография – едва ли има нещо по-обичано от мекия контур, неостротата на движението или преекспонирането. Ефектите на неостротата обаче не са само мода; по-скоро те имат история, чиито начала възхождат към ХІХ век. Волфганг Улрих описва за пръв път тази история. За него тя става и повод за по-задълбочен размисъл за днешните понятия за изображението. Какъв дух на епохата води до събирането на традиционните форми на неострота в обща естетика? Волфганг Улрих, ... |