Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
* Пътна мрежа * Населени места * Релеф ... |
|
Предлаганото изследване е посветено на мястото и ролята на слуховете в живота на средновековния българин и е първото по рода си в българската медиевистика. На основата на многобройни конкретни факти са анализирани причините за появата на слуховете, тяхната типология и механизмите на разпространението им. Оценена е и специфичната им роля в редица събития от военната, политическата и религиозната история на средновековна България. Особено място е отделено на различните слухове и легендарни истории, възникнали в резултат на драматични събития, свързани с възцаряването или с неочакваната смърт на даден владетел. Изводите, ... |
|
В книгата са изследвани многообразните и често пъти непредсказуеми прояви на страха и причините за тяхната поява в средновековна България. Оказва се, че през разглежданата епоха човек е можел да изпита тревога и страх от всичко, което го е заобикаляло от небесния и земния свят - като се започне от езическите богове, от Исус Христос и Страшния съд, от дявола, демоните и вещиците, премине се през ужаса от природните катаклизми, климатичните бедствия, епидемиите, глада и чуждите нашествия и се стигне до страха от непознатата земя, от дивите зверове и от човека до теб - бил той сънародник или чужденец, господар или роб, ... |
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър и гайда . Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
"Световната криза" е определение, което Васил Радославов дава на Първата световна война и всички трусове, които тя предизвиква в тогавашния свят. Това е бурен период, в който България вижда възможност за решаване на националния си въпрос. Обикновено сме свикнали да свързваме тези събития само с онова, което се случва на бойното поле, но далеч от него се води една не по-малко тежка борба. Тя подготвя сцената, определя условията и налага резултатите - борбата на политиката и дипломацията. Книгата "България и световната криза" разказва точно това. Авторът ѝ проследява различни моменти от участието ... |
|
Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
Какво е Източна Азия? В представите на обикновения българин това е доста аморфно и твърде неясно понятие. Какво точно разграничава Източна, Южна и Югоизточна Азия - понятия, също добре дефинирани в световната геополитическа и икономическа литература. Каква е връзката на Източна Азия с България и може ли въобще да се говори за наличието на каквато и да било връзка? Какъв е интересът на България към страните от Източна Азия и обратно - имат ли тези държави интерес към една малка балканска страна, получила своята национална независимост едва в последната четвърт на ХІХ век, следваща път на догонваща модернизация, бедна на ... |