Истината за битката с килограмите. ... "Аз съм Деси и съм дебела! Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече. В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете ... |
|
|
История за копнеж и житейски избор. Две жени от различни поколения, чиито истории се преплитат и прорязват епохата в края на ХХ - началото на XXI век. Действието се развива в два времеви плана - преди и сега, като подробностите се допълват. Сюжетът разказва за кипящите младежки страсти, каквито ги виждаме след много години. През лятото на 1955 г. пансион "Мирамар" близо до курортния шведски град Бостад е нападнат от пчели. Седемнайсетгодишната Вероника изживява първата си любов с младия гост на пансиона, скулптора Бу, който в изблик на неосъществения си копнеж извайва скулптурата "Мед от магарешки бодил& ... |
|
|
"Интересът ми към проблематиката на българския преход възникна в мен още като студент по политология. Първият момент, в който трябваше да напиша по-сериозен и обемен научен текст беше за защитата на магистърската ми теза. Още тогава имах желанието да изследвам някой настина значим проблем. Нещо, което е дало силен отпечатък върху българския преход като цяло. Спрях своето внимание тогава на Кръглата маса и нейната роля в първите години на демократични промени. От дистанцията на времето мисля, че не сбърках. В действителност българската Кръгла маса дава силен тласък за демократизацията на страната. Нейните резултати ... |
|
|
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето. Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за ... |
|
|
Те не са героите за които мечтаем. Те са просто онези, които успяхме да намерим. Годината е 2380 и дипломираните кадети на академия "Аврора" са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска... Самоуверен ДИПЛОМАТ, майстор в саркастичните забележки. УЧЕН социопат със склонност да стреля по съквартирантите си. Хитроумен МЕХАНИК в екзокостюм. Извънземен ВОИН с проблеми с гнева. Мъжкарана ПИЛОТ, която изобщо не си пада по Тай, в случай че се чудите. Но се оказва, че най- ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
|
Една шокираща човешка трагедия, разкрита в история за страдание и триумф. Разказ за бягството из цяла Танзания. Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен - светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда. Братята му и другите деца никога не го викат да играе с тях. Единствено сестра му Асу го обича. Но дори и тя не може да смекчи вината, която Хабо изпитва, когато семейството е принудено да напусне дома си в малкото ... |
|
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
Лия е получила всичко, което някога е искала. Прекрасен мъж. Луксозен дом. Живот, за който всички ѝ завиждат. И бебе, което трябва да се научи да обича. Лия е спечелила, но победата оставя горчив вкус. Съпругът ѝ Кейлъб е до нея, но мислите му са другаде. Лия знае за кого мисли той. И това не ѝ дава покой, защото щастието ѝ може да изчезне за миг. Освен ако не намери начин да го задържи."Извърших много неща, за да задържа този мъж. Лъжех го и го мамех. Бях секси и хрисима, буйна и уязвима. Бях всичко друго освен себе си. В момента той е мой, но аз не съм му достатъчна... Очите му винаги ме ... |
|
|
Ония кози от нашето училище направо ми лазят по нервите, защото не говорят за нищо друго, освен за кастинги и за мечтите си да станат известни. Барбара, дето иска да и казваме Барби и ходи в клуба по езда на Кати, е най-тежкият случай. Но и Памела и още няколко други трудно можеш да ги изтраеш. За късмет Леони (също от клуба по езда на Кати) учи в друго училище, затова за нея нищо не знам. Но със сигурност и тя би се изтупала с такава прическа като нашите кокони и би помъкнала цяло кило мазила в училище като тях. Взех котката Мая, погледнах я в очите и се заклех, че никога няма да и сторя подобно нещо. Искам да кажа, ... |
