Мексиканската литература оформя своя съвременен облик преди по-малко от столетие, между 20 -те и 40 -те години на ХХ век. Нейната самостоятелна история обаче започва поне век по-рано - още преди обявяването на независимостта на страната през 1821 г. Настоящата антология е първият опит за последователно и пълноценно представяне на зараждането и развитието на мексиканската проза през този първи век от нейното възникване. В своите просвещенски дирения мексиканските творци ще поведат читателите през още неизследвани исторически лабиринти в нелекия път към осъзнаването на младата нация. Духът на позитивизма ще се изправи ... |
|
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Съдържа произведения на: Емилиян Станев Павел Вежинов Ивайло Петров Йордан Радичков Вера Мутафчиева Георги Марков и други ... |
|
|
Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"Самота" е от типа книги, които трудно се побират в стилови рамки. Дебютният роман на Мартина Дечевска, позната на читателите с работата си като журналист за "VICE" и "Maxim България", културното предаване на "БНТ" "БунтАРТ" и "bTV Новините", със сигурност ще предизвика силна реакция у всеки читател. Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор - със силата на думите си да накара трима души в ... |
|
|
Ампаро и Рефухио, две осиротели момичета, са принудени да слугуват в дома на властната, невъздържана и зла Росалия Пипаон. Рефухио не издържа на униженията и си тръгва, но смирената Ампаро, наричана от господарката си Мъка, остава да търпи капризите и обидите ѝ. Уж замислена за доброто бъдеще на своята прислужница, Росалия решава, че е най-добре момичето да стане монахиня. Но идва спасение. Чест гост в дома на Росалия е Агустин Кабайеро, неин братовчед, мъж с добро сърце и с много пари, спечелени от дългогодишния му престой в Америка. Въпреки голямата разлика в годините между Агустин и красивата Ампаро двамата се ... |
|
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов" ... Ще се срещнете с творбите на поети, писатели, преводачи, музиканти. Прозирни, излъчваща светла тишина са литературните изкази на авторите в настоящия алманах. В "тиходумията" драматичните събития, места и светове не са бездна, а горчива лодка, подвластна на вятъра, меандрите на загубата и изтръгнатите родословия са помирението с божественото или неговата липса. Слогът надвива безбожието на звездите, класическата ритмизирана фраза опитомява стихиите и не ги допуска до пробойните ни бита. В сборникът са включени творби на: Аспарух Петров ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Самотата съществува дотогава, докато доминира. Целта ни е да реорганизираме живота си и да поставим нови цели за постигане. Самотата е състояние на силно стеснени социални контакти, криза на личността в нейното развитие, отдръпване към себе си в собствения си вътрешен свят. Стриндберг пише, че самотата е "да се загърнеш в коприната на собствената си душа, да се превърнеш в какавида и да изчакаш метаморфозата, която е неминуема." След такава метаморфоза като промяна на съзнанието излизаме обогатени и с повишена чувствителност, допринасяйки за света около себе си." Севда Маринова ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
