"Съдържанието, което ще прочетете в Разкажи за твоята България, ще ви даде възможност да видите нашата България през очите на младите, търсещите, копнеещите, тези, които ще я пресъздават и изграждат през следващите години. Със сигурност ще я видите различна, специална и забележителна. Ще усетите цялата палитра от чувства, водили перата им. И съм сигурна, че и вие ще се влюбите в тях." Десислава Василева, създател и вдъхновител на проекта Работилница за репортери "Това, което държите в ръцете си, а скоро ще носите и в сърцето си, са пламъчетата таланти, които открива, насърчава и представя екипът на ... |
|
|
Силната поезия е два вида – нежна и мръсна. Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море... Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне ... |
|
|
"Тази книга е за авантюристите. За безразсъдно смелите. За онези, които са готови да раздават сърцето си парче по парче. За онези, които не се притесняват да прегърнат непознат. Които отговарят на упрека с усмивка. Които обичат живота и грабят от него с пълни шепи. Ако ти, драги читателю, си един от тези малцина благословени, то знай, че в момента стоиш на прага на любовно приключение, което никога няма да забравиш. Ако се осмелиш да разлистиш следващите страници, рискуваш да попаднеш във вълшебен свят на омайни песни, пъстроцветни багри и разтърсващи емоции, от които може и да не искаш да излезеш. В познатия си ... |
|
|
"Създадох практиката "Обичай себе си" в опит да се спася. Имах късмет, че проработи. Това, което не очаквах, бе моето прераждане. Начинът, по който тя промени живота ми. Затова реших да я споделя с вас. Започнете и вие - заради себе си. Заради самото преживяване. Направете го заради хората, които обичате. Направете го, в каквото и да вярвате. Използвайте това ръководство, за да обикнете себе си истински и дълбоко - със същата сила, с която бихте се борили за живота си, ако висите от скала и се държите само с върха на пръстите си. Вие сте човешки същества и любовта ви е заложена. А когато обичате себе си, ... |
|
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
|
Скъпи приятелю, в тази книга ще откриеш едни от най-хубавите български песни за пеене. И то от цяла България - като: "Йовано Йованке", "Назад, назад, моме Калино", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Излел е Делю Хайдутин", "Сокол пие вода на Вардаро", "Хубава си моя горо", "Белите манастири"... От теб се очаква само едно - да я сложиш в джоба си, после да я отвориш с приятели и да запееш! ... |
|
|
Когато животът ти изпрати хипопотам е историята на едно нестандартно датско семейство, проследена през три поколения - дядото Ханибал, непоправим романтик, любимата му, рускинята Варинка, здраво стъпила на земята, дъщеря им, стюардесата Ева, влюбена в небето, и съпругът ѝ Ян Густав, влюбен в гълъбите, и техните деца - Филипа с достъпа си до отвъдното и близначките, Олга певицата и Естер художничката. В този роман се говори също, разбира се, за един хипопотам, но и за слон с главно С, за разполовени дами и седморъко ябълково дръвче, за куполи като луковици и много за любовта на столетието, преследвана от всичките ... |
|
|
Австралийският писател и психолог Стив Бидълф (роден през 1953 г.) е автор на близо десет световни бестселъра, пет от които издадени от издателство Колибри . Повечето от тях са посветени на оглеждането на децата. Не и Съвършеният човек. Четирите етажа на нашето същество: усещанията, чувствата, мисълта и духовността, и дълбоко под всички тях свръхчувството, тази част от нашия мозък, която рядко използваме, но която, ако се пробуди, ще ни направи по-щастливи, по-живи и по-пълноценни - това е новата тема на големия психотерапевт и визионер. Привеждайки примери от работата си с пациентите, както и от собствения си живот ... |
|
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". ... Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много. Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала - завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина. Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
|
