"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ... |
|
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
|
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот. Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка. "Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да ... |
|
|
Сред гори, звезди и неочаквани срещи Пимпа изпълнява своето желание. Пътуване с приятеля на всички времена. Възможно ли е да има кученце на червени точки? Разбира се, щом се казва Пимпа и живее в приказните истории, разказани от италианския автор Франческо Тулио-Алтан . Пимпа се "ражда" през далечната 1975 година и веднага печели любовта на милиони деца. Повече от четири десетилетия книжките и филмчетата с кученцето на червени точки и неговите приятели се радват на успех както в много държави по цял свят, така и в България. Все още помним как Сънчо пожелаваше "лека нощ" на българските деца с епизоди ... |
|
|
Вълнуваща история, която разказва за първата среща между Армандо и Пимпа. Възможно ли е да има кученце на червени точки? Разбира се, щом се казва Пимпа и живее в приказните истории, разказани от италианския автор Франческо Тулио-Алтан . Пимпа се "ражда" през далечната 1975 година и веднага печели любовта на милиони деца. Повече от четири десетилетия книжките и филмчетата с кученцето на червени точки и неговите приятели се радват на успех както в много държави по цял свят, така и в България. Все още помним как Сънчо пожелаваше "лека нощ" на българските деца с епизоди от поредицата за Пимпа. Защото ... |
|
|
"Беше коледна нощ и небето беше пълно със звезди. Под елхата с подаръците имаше голяма кутия, а в кутията - изненада за Пимпа." Из книгата Възможно ли е да има кученце на червени точки? Разбира се, щом се казва Пимпа и живее в приказните истории, разказани от италианския автор Франческо Тулио-Алтан . Пимпа се "ражда" през далечната 1975 година и веднага печели любовта на милиони деца. Повече от четири десетилетия книжките и филмчетата с кученцето на червени точки и неговите приятели се радват на успех както в много държави по цял свят, така и в България. Все още помним как Сънчо пожелаваше " ... |
|
|
Вдъхновена от традиционни народни приказки от цял свят, тази очарователна книжка е сбор от осем вълшебни зашеметяващи истории за това как различни обитатели на джунглата, австралийската пустош и Северния полюс са се превърнали в животните, които днес познаваме. Историите са плетеница от смях, напрежение, малко страх и прекрасни цветни илюстрации, които несъмнено ще ви очароват. Истории за различни обитатели на дивата природа са се предавали от поколение на поколение често край лагерни огньове посред нощ. Тези народни творения са втъкани в паметта на различни култури от цял свят. Независимо дали произхождат от Африка, ... |
|
|
"Щом слънцето заспи и луна се появи стихче прочети и в сън се потопи." Магдалена Петрова Книжката съдържа 8 страници със стихчета и 8 страници за оцветяване и залепване на стикери. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Понякога Нуфи заспива много трудно... Точно като всяко дете! Ще му помогнем ли да заспи? Достъпният текст на книжката въвлича децата в активни действия, чрез които те проиграват обичайни ситуации от своето ежедневие. ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Приказки, песнички и стихчета от класиците на българската литература с оригиналните илюстрации от миналия век, отбрани от Румяна Пенчева и Мирела Костадинова. Тази книга разтваря пред малкия читател вратите на сияйните палати на българската мъдрост. Тя представя чрез перото на класиците ни добродетелния свят на детето. Втурва неговото въображение в простите-сложни неща, които правят живота. Всеки родител желае добро на децата си. Чрез тази книга доброто незабелязано прониква в детската душа, за да я озари с още светлина и за да ѝ пошепне: "Чист свят съществува!& ... |
|
|
Книгата е подходяща за деца от 2 до 6 години. Илюстрации: Пиер Брино. ... Каю се чувства незащитен сам в тъмното. Въпреки това успява да превъзмогне страховете си и да докаже на родителите си, че вече е голямо момче! Нощен сън: С развитието на въображението и познавателните им способности малките деца понякога започват да изпитват неочакван страх от тъмното. Вече не искат да спят сами. С успокоителна играчка или нощна лампа тъмнината става по-малко плашеща. Книгата е част от поредицата "Каю" на издателство "Кибеа". ... |
|
|
"Много деца се мръщят, когато наближи време за сън. Никак, ама никак не обичат да си лягат! Това означава край на игрите, означава, че трябва да си мият зъбките и да подредят разхвърляните играчки. А после мама гаси лампата и става тъмно... Мечо обаче се радва, когато мама му облича пижамката и го слага да спи. Той знае - време е за приказка! – Хайде, Мечо, затвори очички и слушай. Имало едно време една голяма гора, в която живеели катеричета, зайчета таралежчета, лисичета. Те били мънички като теб и също като тебе се готвели за сън..." Из книгата Илюстрации: Тони Улф . ... |
