Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
Един от най-добрите майстори-готвачи на Българя, представя своята книга "150 любими рецепти" в която може да намерите специално подбрани от него рецепти за българските му читатели."Уважаеми читателю, Повече от 20 години търся, готвя и опитвам ястията в пъстрата домашна българска кухня. В тази книга са представени тези ястия, които са най-обичани от българина. Въпреки чуждите влияния и модерни продукти, които вече стават традиционни и в нашата страна, знам, че има храни, които вечно ще са на трапезата и нищо и никой не може да ги премахне. Най-задаваният ми въпрос е: "Кое е най-българското ястие?". ... |
|
В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от плаващи къщи. Последната, разположена в най-далечния край на пристана, сe носи над водата тържествено и безстрашно. Облицована е с избелели от времето кедрови дъски, а нежни грамофончета разтварят пъпки с първите лъчи на слънцето. Тук през 50-те години Пени Уентуърт мечтае за живот, изпълнен с любов и сигурност. Но докато звездата на съпруга ѝ Декстър изгрява, Пени става все по-самотна. Доскоро муза на добиващия все по-голяма популярност художник, сега тя е пренебрегната и нещастна. А един ден просто изчезва. В днешно време Ейда Санторини се нанася в същата очарователна ... |
|
Двама от най-приближените до Мирзакарим Санакулович - Вадим Шишкин, старши преподавател по "Системата на Норбеков" и негов ученик за последните близо 20 години, и Жана Иванова - организатор на курсовете по Системата за България, изпълняват поредната си задача, дадена им от Мастера - да напишат съвместна книга, в която да разкажат, на достъпен за слушателите език, за опита си от срещите с него, за тренировките на интуицията, за откритията и новите знания. В "Уроци с Мастера" двамата споделят най-интересното от досегашния си съвместен път с Мирзакарим Санакулович - като негови ученици и близки. Книгата ... |
|
Среща с Одраница е типично краеведско издание или както пише на корицата му, това са краеписни етюди. Селото се намира в община Земен, област Перник, като авторът Павел Евтимов Стефанов е с корени от Пенкьовци и Одраница, но се чувства повече одранчанин. Ето какво казва етнологът Симеон Мильов в предговора на книгата, който се явява и нейн редактор."Запознахме се и вече доста години ту аз му ходя на гости в Дневния център за възрастни хора в село Извор, Радомир (където е фелдшер), ту той идва в Батановци да си говорим за Одраница. Моят касетофон пишеше думите на Павел, а когато спомнени думи са напирали да бъдат ... |
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
Автор на седем романа, Грегоар Делакур (1960) печели световна известност с втория от тях - "Списъкът с моите желания" (2012). Носител на редица престижни награди в областта на литературата и рекламата, където получава международно признание още преди да се прочуе като писател, Делакур е сред най-четените френски автори днес. У нас е популярен с още две свои книги - "Какво поглеждаш най-напред" и "Писателят в семейството". Най-новата - "Жената, която не остаряваше", излезе в многохилядни тиражи през март 2018 г. и оглави мигновено списъците на бестселърите в родината му и извън ... |
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
|
"Мразя Лео. Защо просто не ме спре, преди да съм казала някоя глупост? Хем знае колко съм цапната в устата. А всичко стана само заради това тъпо изложение. Изобщо дотогава си нямах представа какво е промишлено изложение. Лео искаше малко да помогнем. На щанда на леля ѝ. Тя има нещо като ранчо за конна езда, наподобяващо уестърн. За младежи. И трябваше да го представяме на това смешно шоу. - Ще ни дадат много яка награда – каза Лео преди няколко дни. Аз изобщо не се трогнах, но тя въпреки това продължи. – Ако искаме, можем да да останем там цяла седмица. - Не искам никакво ранчо за конна езда. Искам просто... - ... |
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |