"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
В старата семейна къща в Луизиана специалният агент от ФБР Пендъргаст се натъква на озадачаващ факт, който го връща дванадесет години назад - към жесток инцидент, при който съпругата му Хелън загива. Откритието е и слисващо и ужасяващо. При лов в Африка Хелън е разкъсана от необичайно едър и свиреп лъв с червена грива - чудовище, за което се носят легенди. Но как е възможно митичното чудовище да убива хора наяве? Самият Пендъргаст едва не загива, опитвайки се да измъкне Хелън от зъбите на звяра. Сега агентът открива сериозна причина да не вярва, че смъртта на любимата му жена има нещо общо с мистични сили или с нещастен ... |
|
|
Как мечето Хогс стана истински смелчак. На мечето Хогс му се иска да беше смело. Но то се страхува от паяци и призраци. Обаче тогава Хогс и неговият приятел скункса Поки решават да тръгнат на приключение и то точно покрай старата изоставена къща на вещиците. Ха, тя е обитавана от духове! Всъщност в казана нещо зловещо бълбука... Сърдечна история за това как да бъдеш смел - с трима симпатични герои."- Хей, има ли някой тук? - попита Хогс предпазливо. Да! Заекът Фипс спешно се нуждае от помощ. И - упс! - приятелите се оказват част от бурно магическо приключение..." Из книгата Книгата е част от поредицата ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Семейството притежава силата да ни нарани най-много. ... Две сестри. Два отделни живота. Едно семейство, свързано чрез ужасяваща тайна. Ирини винаги е мислела, че не е била желана от семейството си. Изоставена е, когато е била само на три. И ето че най-сетне ѝ се отдава шанс да научи какво е принудило родителите ѝ да я дадат на други. Една нощ се обажда нейната сестра, за да ѝ съобщи, че майка им е починала. Ирини цял живот е бягала от непокорната и странна Ел, но не е в състояние да устои на изкушението отново да се срещне с нея. В старата фамилна къща в едно шотландско селце тя трябва да потърси ... |
|
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
|
Заглавието е непретенциозно и с нищо не задължава автора или читателите. "Пътуване с автобус" като че ли просто събира няколко статии, публикувани непосредствено след гражданската война в Испания. На пръв поглед става въпрос за пътни бележки и самият писател непрестанно отрича каквито и да било свои заслуги в очите на читателя. Но докато това литературно произведение всячески се стреми да не прилича на литература, се появява една от най-незабравимите и прочутите "щампи" на живота в испанската провинция - редом с прашните пътища, дъбовете, боровете, плажовете, спирките, слънчевите часовници, фасадите ... |
|
|
Времето бе събрало на Хълма различни пространства, а в едно пространство се бяха събрали различни времена. И когато някой дойдеше тук, винаги оставяше нещо от себе си и ако това не бяха костите му, заминавайки, той отнасяше със себе си променена душа. Когато следовател Павел Гринов е повикан да разследва смъртта на свой отдавнашен познайник в къща в Стария град на Пловдив, той не подозира колко забравени тайни ще излязат на повърхността. Както лъкатушат калдъръмените улички на Хълма, така и съдбите на жителите му се пресичат, разделят и водят в неочаквани посоки. Междувременно съпругата на Павел, Елена, се опитва да ... |
|
|
Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", с над 1200 предавания от 1995 г. насам. От 2008 г. е главен редактор на детското списание "Аз съм българче". Член е на Съюза на българските журналисти. Автор е на няколкостотин публикации във вестници и списания, част от които са поместени в трите му книги "Преди забравата", "Из стръмнините на България" и "Някъде там". Носител е на награди, сред които Специалната награда на журито от Медийния фестивал в "Албена" (2005) - за репортаж от психиатричната болница в с. Пастра, общ. Рила; Годишната ... |
