Да забравиш е страшно. Но да си спомниш може да е ужасяващо... Един ден Чарли Уинуд губи всичките си спомени - тя не помни името си, къде живее, на колко години е... Изглежда, че единственият, който може да ѝ помогне да разкрие какво се е случило, е Сайлъс Наш, който също като нея е забравил всичко. Докато двамата бавно сглобяват парченцата от пъзела на общото им минало, откриват, че са били влюбени един в друг. Но колкото повече неща научават, толкова по-загадъчно става всичко... Авторките на бестселъри Колийн Хувър и Тарин Фишър обединяват сили, за да създадат роман, какъвто не сте чели досега - заплетена ... |
|
Срещнете се с норвежкия дръндьо! Десетгодишният Франк и майка му живеят бедно в малко норвежко село. Неочаквано обаче печелят 24 милиона крони от лотарията. След като си обещават да не издават пред никого щастливата новина, майката на Франк все пак се изпуска и всички научават. За да компенсира неудобството си от това, че е милионер, тя обещава да подари 1 милион крони на онзи, който е най-добър. Ситуацията излиза извън контрол, когато всички в селото се опитват да се докопат до парите. Франк и майка му бягат, отивайки на почивка в Южна Европа. Но колко дълго могат да държат главите си, заровени в пясъка? Кой ще спечели ... |
|
Джоузеф Кембъл е американски учен и преподавател, познат главно с работата си в сферата на сравнителната митология. Той е роден в Ню Йорк през 1904 г. и от най-ранно детство се интересува от митология. През целия си живот той пътува и пише много, като издава значителен брой книги, включително четиритомната поредица Маските на Бога, Митове, според които да живеем, Вътрешните измерения на външното пространство, Ключ към Бдение над Финеган и други. Джоузеф Кембъл умира през 1987 г. Преводачът на Героят с хиляди лица, Милена В. Иванова, бе отличена от СБП през 2018 г. с награда за ярко постижение в областта на превода на ... |
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов . "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те . В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
"Чу се звън на камбанка, духчето стана невидимо и отлетя нанякъде. А горските животни продължиха да се чудят какво е това странно Нещо, което всеки ден се грижи за тях. Само бухалът знаеше, но като истински приятел запази тайната и не каза на никого." Иво Сиромахов ... |
|
Истинската история на едно дете, отгледано от маймуни. ... В началото на 50 -те години на миналия век едно малко момиче е отвлечено от дома си в уединено планинско селце в Южна Америка и захвърлено дълбоко в колумбийската джунгла. Петгодишната Марина дни наред се лута из дивата природа и се храни с корени и растения. Намира спасение при стадо маймуни и започва да имитира тяхното поведение и начин на живот. А те я приемат като една от тях и дори я избавят от сигурна смърт. Марина прекарва пет години сред маймуните, живеейки като диво животно - ходи на четири крака, катери се по дърветата, губи умението си да говори, не ... |
|
Джони Смит е обикновен млад мъж с приятна усмивка, талант да преподава и съвсем отскоро - с приятелка. Когато завежда Сара на панаира, животът не би могъл да е по-благосклонен към него. Но дали странният му шанс на Колелото на късмета наистина е за завиждане? След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели ... |
|
В сборника "Как се пътува със сьомга" е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция - парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица ... |
|
Книгата съдържа 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме."Разкази" от Наталия Мешчанинова - една от най потресаващите книги, които съм чел." Манол Пейков "С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила." Галина Юзефович, " ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Едно изречение, мацнато с маркер на входа на блока, предизвиква неочакван обрат в живота на примерен гражданин. Проследяването от частен детектив на младата му и красива съпруга потвърждава най-мрачните му кошмари. Изправен пред перспективата за развод, при който би загубил огромна сума пари, той решава да я убие. Планът за прикриване на следите минава през още два трупа... Владо - лошото момче на квартала, излиза от затвора с твърдото намерение да стане нов човек. Започва работа, търпи гаврата на шефа си, влюбва ... |
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |
|
"Винаги съм искала да разказвам истории, казва тя. На 14 години исках да стана режисьор, малко по-късно започнах да пиша сценарии. След това разбрах, че това, което най-много обичам, е да си играя с думите, да разказвам истории със средствата на литературата." Елиса Ферер И Елиса Ферер си играе с думите, като ни разказва една история на два гласа - единият на момиченцето Нурия с трудно детство, другият на трийсетгодишната Нурия, която се опитва да разплете миналото на своето семейство и влиза в диалог със своя някогашен още непораснал Аз. Това е историята на бавното и мъчително съзряване на героинята - ... |