Трагедия покоси живота ми веднъж. После го направи отново. На прекалено крехка възраст се наложи да се справям с това, което никой не бива да преживява. И бях на финала на силите си. До една съдбоносна среща. До една нощ, която промени всичко. Четири години по-късно най-сетне знам коя съм. Аз съм Зоуи Харпър - момичето, намерило призванието си. Отдавайки приятелството си на емоционално наранени мъже, късам от собственото си сърце, за да бъдат щастливи те. Спасението на всичките ми ангели е единственият ми шанс да намеря изкупление. Но дали действията ми са наистина толкова невинни и безопасни? И дали зад чуждите травми ... |
|
|
В най-новата си книга Докинс влиза в страстна полемика с теолозите, като разглежда хипотезата за Бог, аргументите (и контрааргументите) относно Божието битие, корените на вярата и морала, а също и днешните проявления на религиозния фундаментализъм. Изводите му общо взето се свеждат до това, че религията трябва да освободи почетното място, което по традиция е заемала от хилядолетия насам. Днес то по право се полага на науката, защото тя е тази, която твори най-невероятните чудеса и разкрива необятни хоризонти пред нашите иначе ограничени сетива. Дали обаче науката наистина може да запълни зейналата празнина? И да ни дари с ... |
|
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева , Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев , Красимир Дамянов , Любен Дилов , Николай Хайтов , Рашко Сугарев , Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които ... |
|
|
Врабчето олицетворява свободата. В миналото моряците си правели татуировки с врабчета за всеки пет хиляди пропътувани морски мили. Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на убит мафиот. Разбивач на сърца със стоманеносини очи. Човекът, който може да ти свърши всяка работа - законна или не. А, да, той е и моят нов съпруг. Спароу Рейнс Това съм аз. Не че някой знаеше името ми, преди той да нахлуе в живота ми. Но след това той ме окова. Отвлече ме. Отне всяка надежда да избягам и да живея така, както искам. Просто отряза крилете ми. Имах мечти, но ми бе забранено да ги следвам. Нямах идея защо ме взе за жена - ... |
|
|
"Често пъти бях чувал за специалисти в дадена сфера, че никога в мечтите си не са очаквали, че ще работят точно това, което работят. Но този феномен се случи с пълна сила и на мен... След като завърших, стремежът ми да започна веднага работа по специалността, за да трупам опит, ме отведе в съвсем друга посока. И както често пъти се случва в живота, временното стана постоянно. И колкото повече време минаваше, толкова повече намирах смисъл в работата си и най-вече в резултат от нея. Да дадеш нов шанс на загубилия надежда, да върнеш към живот предалия се, да усмихнеш невинните детски очи и огромната душа, надничаща зад ... |
|
|
От автора на "Мръсна хаванска трилогия". Книгата е част от "Кубинската поредица" на издателство "Жанет-45". ... Живеехме в два противоположни, антагонистични свята. Онази прашна, тъмна и клаустрофобична обстановка, в която живееше Фабиан, беше странна, но ме привличаше. Не знам защо. Може би защото беше свят, в който можех да вляза и да го проучвам, свят абсолютно различен от моя. И евентуално да открия интересни неща. Да любопитствам. Това правех винаги. Душех. Надничах навсякъде. Фабиан беше пълната противоположност. Живееше като изтънчена и претенциозна кубинска госпожица от XIX век. ... |
|
|
В своята биографична книга "Една фурия на 90", в съавторство с драматурга Юрий Дачев , Стоянка Мутафова разкрива "гаменския" си нрав, както сама го определя. Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството ѝ, нито са се замъглили преценките ѝ. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството ѝ ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата ѝ, дава им острота и сила, които са ... |
|
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
|
Понякога се налага да търсиш прозрението. Друг път, то само те намира. ... "Скъпи читатели, може би вече сте чули слуховете... Всичко е вярно. Отново открих Джоунс - порицателя, който завинаги промени живота ми. Първият път, когато го срещнах, бях на двадесет и три. Нямах нищо освен дрехите на гърба си и спях на плажа под един кей. Старецът стана единственият ми приятел и ми каза истината за мен самия, въпреки че не исках да я чуя. Аз ли? Аз го наричах Джоунс. Не господин Джоунс. Просто Джоунс. Защо изчезна, без дори да се сбогува, а години по-късно се появи, също толкова неочаквано? Страхувам се, че не съм ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
"Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно - всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и ... |
