Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония против клаузите на Берлинския договор, който ги остави отново под османска власт и ги отдели политически от братята им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. При потушаването на това въстание около 40 000 българи напускат родните си места и бягат в свободна България. Бежанските потоци от македонските области, останали под властта на султана, не престава и след това. Те се проявяват и засилват след всяка революционна проява, ... |
|
|
Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). "Седмокнижието" включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Изследванията са напълно обективни и лишени от патоса на псевдопатриотизма, поради което с право са получили достойна оценка от редица съвременни представители на световната медиевистика. Книга трета от поредицата "Седмокнижието" от Васил Гюзелев . ... |
|
|
Книгата представя антропологическо изследване на православните българи, родени и живеещи вече няколко поколения в Истанбул. Теренната работа, чиито резултати са в основата на дискусията, е проведена в мегаполиса в периода 2010 - 2013 г. Целта на изследването е да се опишат и анализират в дълбочина процесите на формиране и организиране на общността на истанбулските българи, както и на изразяване на етническата им принадлежност. В различните глави се акцентира върху важни аспекти от живота на членовете на общността: паметта за миналото и установяването на предците им в Истанбул; битието им като градско малцинство, част от ... |
|
|
Подбраните тук изследвания на Джеймс Кларк провокират нова и не много позната перспектива спрямо българо-американските отношения посредством ролята на американски интелектуалци - мисионери, дипломати и журналисти, в съдбовните десетилетия на българската история през епохата на националното Възраждане. Живо и увлекателно са описани героичните образи на хора, съдби и събития, вплели се по странно стечение на обстоятелствата в най-забележителните мигове от борбите на българите за национално признаване, за духовна и национална независимост. Тук са Константин Фотинов и „Любословие“, преводачите на Библията на български език, ... |
|
|
30-40-те години на XIX век. ... Книгата разширява и проблематизира съществуващите познания и представи за ролята на църквата в духовния живот на местните български общества през 30-те и 40-те години на XIX век в Османската империя. Предназначена е за студенти историци, етнолози, културолози, както и за всички читатели, които се интересуват от значимостта на християнството в българското обновление през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Книгата е нестандартен поглед върху процесите, конструирали Османската империя и установили едно ново владичество, обединило балканските земи. Представени са факти, малко дискутирани, напълно отхвърлени или изобщо неразглеждани от официалната историческа наука. Една част от текста е посветена на генезиса и движението на прабългарските племена и по-конкретно на техния хунски произход. Авторът акцентира върху идеята, че Османската империя е пряк наследник на римската универсалистична доктрина и че като такава тя всъщност е Османо-римска империя. Някои от анализите са опит за историческо обяснение защо България не се е ... |
|
|
В книгата са събрани най-важните документи по сътворяването на македонизма и неговото налагане във Вардарска Македони. ... |
|
|
В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство. Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Защитила е дисертация на тема "Говорът на с. Волак, Драмско - с особен оглед към морфонологичната система". Хабилитационният &# ... |
|
|
Подбор и литературна обработка: Христина Йотова . ... Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете. Наред с неизброимите славни победи в кръвопролитни битки, в нашата история има трагични страници на поражения и загуби, оставили неизличими следи в съзнанието на народа ни. Ехото от онези далечни събития, което достига до нас от дълбините на времето, както и паметта за сътвореното от предците ни, ни помага да съхраняваме националния си дух. Ние се прекланяме пред великите българи. Техният пример ни въодушевява и ни кара да се ... |
|
|
Разглеждането на различните аспекти от формирането на националния език и на науката за него е пряко свързано с цялостното изследване на спецификата на българската национална идентичност. Тази тема е един от много актуалните въпроси пред съвременното българско общество, свързан със състоянието на неговия език. Разработването й може до голяма степен да подпомогне разбирането на днешните обществени нагласи, както и на реакциите спрямо промените в българския език, настъпващи като резултат от наблюдаваната тенденция към глобализация, повлияна и от развитието на информационните технологии. Важно! Изданието е на много години и ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... "Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени." Веселина Димитрова ... |
|
|
Историята на държавите от Древния изток знаем по писмени паметници, прочетени с възродени йероглифни, клинописни и азбучни писма. В скалните църкви на Мурфатлар през 1957 г. намират 60 надписа с древнобългарското писмо с повечето му древни знаци. Идентифицирано днес, то сочи, че до 945 г. при създадена от Преславската школа в 921 г. азбука кирилица България пази древното си писмо, индоевропейски брат-близнак на древноиндийското, знак за наш кушански и тохарски (котрагски) клонове в Бактро-Индийския регион от по-стара българска индоевропейска цивилизация, открита през XX в. по писмени следи в Кашгария, наречена условно & ... |
