Какво всъщност се крие зад „И заживели щастливо“? Наоми живее в сбъдната приказка. Момичето среща момчето. Влюбват се, женят се, купуват си мечтаната къща, създават дете... А после той я изритва от къщата, наема най-добрите адвокати в града, източва общите им сметки и се хваща с двайсетгодишна. Това е жестокият край на приказката. Наоми трябва да се примири: да се премести в мизерен апартамент, да се върне на работа и да събере парченцата от живота си. Само че защо да го прави? Вместо това Наоми се вманиачава по новата приятелка на съпруга си. Обикновеното любопитство се превръща в обсесия, а после в нещо далеч по-мрачно. ... |
|
"Кой знае какво ще довее бурята... Има някого пред входната ви врата - ще го пуснете ли вътре?"Хижата на Кейси е на диво място и не е построена да издържи ураган. Покривът й се тресе, осветлението премигва, а дървото до входната й врата се люшка заплашително на вятъра. Но тя е много по-притеснена от момичето, което е открила да се спотайва отвън. То е малко. То е само. То е цялото в кръв. Момичето не иска да каже откъде идва, нито да пусне ножа, който стиска в ръка. А когато през нощта Кейси прави силно обезпокоително откритие, нещата приемат още по-лош обрат. Момичето има мрачна тайна. Тайна, заради която е ... |
|
Двама могат да запазят тайна само ако един от тях е мъртъв. Щастливите младоженци Триша и Итън търсят своя мечтан дом. Когато обаче прекрачват прага на разкошната старинна къща в гората, препоръчана от тяхната брокерка, Триша вече знае, че нещо не е наред. По пътя натам ги е изненадала силна снежна буря, а в самата къща няма никого, въпреки светещия прозорец на горния етаж. Само огромният портрет на предишната собственичка ги гледа с пронизващи зелени очи. Снежната буря се усилва, колата им е затрупана, телефоните нямат обхват и Триша и Итън остават затворени в къщата, сами със своите страхове и с тайните, които все още ... |
|
Добрите лъжи не се отличават от истината... Студентката по медицина Ейми Бренър трябва да проведе нощно дежурство в психиатрично отделение. Тя се страхува да остане затворена в Отделение Д и причината е сериозна, но не може да си позволи да я сподели с когото и да било. Часовете минават, а Ейми е убедена, че нещо ужасно се случва в заключеното отделение. Когато пациенти и персонал започват да изчезват безследно, става ясно, че всички в отделението са изложени на смъртна опасност. Най-големият кошмар на Ейми е бил да прекара нощта в Отделение Д. А сега има опасност никога да не излезе от това място. ... |
|
Продължението на Прислужницата от Фрида Макфадън. ... Не надничай зад затворени врати! В този идеален дом има само едно правило. Не надничай зад затворените врати... На Мили Калауей ѝ е трудно да си намери работа, където да не задават твърде много въпроси за миналото ѝ. Затова е изключително благодарна, когато семейство Гарик я наемат да чисти изумителния им мезонет със зашеметяваща гледка в Манхатън и да готви отбрани ястия в модерно обзаведената им кухня. Всичко е почти идеално, с изключение на факта, че все още не е виждала госпожа Гарик, която стои затворена в една от стаите за гости. Мили я чува да ... |
|
Млада жена с тъмно минало... Мили отчаяно се нуждае от работа. След дълго търсене и многобройни откази късметът най-сетне ѝ се усмихва. Наета е като прислужница от богатата Нина Уинчестър, която живее в разкошна къща със съпруга си Андрю и с разглезената си и капризна дъщеричка Сесилия. Още от първия работен ден обаче Мили започва да се сблъсква с редица странности: настаняват я да живее в малка стаичка на тавана; настроенията на Нина Уинчестър се менят рязко и намекват за сериозни психически проблеми. Единственият симпатичен член на семейство Уинчестър е Андрю. Съпругът на Нина е не само красив и преуспял, но също ... |
|
Тази книга не е биография, не е изкуствоведски труд, не е и роман. Тя е едновременно всичко това. Всяка глава ни въвлича във вихъра на Фрида Кало, тази изумителна жена и художничка, издигнала в култ свободата и творческото начало. Заедно с нея избираме дрехите и накитите ѝ, участваме във фотосеансите ѝ, следваме я из уличките на Койоакан, където е родена, придружаваме я в Ню Йорк и Париж. Присъстваме, когато се запознава с Диего Ривера, с Троцки и Тина Модоти, когато поразява Бретон и сюрреалистите. Страдаме и се смеем заедно с нея. Чуваме я да ругае и да съчинява думи, да говори за своите картини, за ... |
|
Някои тайни не умират – те просто чакат. След като губи работата си и остава без дом, Джулия Барлоу няма къде да отиде, освен в Пембъртън – старото семейно имение от XVII век, сгушено сред гористите местности на щата Масачузетс. Официално се връща, за да се грижи за възрастната си баба. Неофициално се надява, че старата къща ще ѝ даде място, където да се скрие от света. Вместо това Пембъртън започва да разкрива собствените ѝ тайни. Всяка нощ старинният часовник спира точно в 3:41 ч. Светлините примигват без причина. А отвън, пред вратата на спалнята ѝ, се чува безплътен глас, който отчаяно вика за ... |
|
|
|
|
Виктория Барнет има всичко. Страхотна кариера. Красив, любящ съпруг. Великолепен дом в покрайнините, който възнамерява да напълни с деца. Животът е съвършен - или поне така изглежда. След това претърпява ужасен инцидент... и всичко се разпада. Сега Виктория не може да ходи. Не може нито да се облича, нито да се храни сама. Не може дори да говори. Затворена е на втория етаж на къщата си и разчита на грижите на други хора двайсет и четири часа в денонощието. Силвия Робинсън е наета от съпруга на Виктория да помага в грижите за нея. Оказва се, че болната не е в толкова тежко състояние, колкото е казано на Силвия. Има ... |
|
Гората не е безобидно място! На Клер Мачет ѝ се налага да прекара нощта на голата земя, а тя нито за миг не е предполагала, че ваканцията ѝ ще протече така. Преди да тръгне, е убедена, че ще се откъсне от стреса на работното място и грижите за малките си деца. И ще обмисли какво да прави със своя разпадащ се брак. Една седмица на походи сред природата и горещи вани с други две двойки приятели. Очаква я истински рай. Но миниванът на Клер се разваля на пуст черен път. Телефоните нямат покритие и групата приятели нямат друга възможност, освен да тръгнат пеша към хотела. Оказва се обаче, че гората не е ... |
|
|
|