Ще се окаже ли загубата на паметта най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало? Няколко седмици делят Алис от четиридесетия ѝ рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота ѝ. И че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. ... |
|
|
След приключението си на Мечия остров Ейприл Уд се завръща у дома, но въпреки че е изминала цяла година, тя не може да спре да мисли за Мечо. Когато разбира, че в Свалбард е ранена бяла мечка, тя е сигурна, че това е точно нейният приятел, и убеждава баща си да заминат за най-северната част на Арктика. Така започва незабравимото им приключение сред замръзналата тундра и страховитите ледници. По пътя Ейприл открива много повече - малко мече, което отчаяно се нуждае от помощ. За да го спаси, тя трябва да понесе смразяващи температури, да се справи с опасния арктически терен и да се изправи срещу най-големите си страхове. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Серия Практики. ... Какво е тихата лудост, какво отключва психозата и как се диагностицират? Дариън Лийдър е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колежа на психоаналитиците в Лондон, основател на "Центъра за фройдистки анализи и изследвания", автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги. "...Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичният подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и ... |
|
|
Картите за игра на "Alice's Adventures in Wonderland" са произведени от картон и са подходящи за всякакви класички игри с карти. Комплектът се състои от 52 на брой и всяка от тях е с приблизителни размери 6.5 x 9.5 cm. ... |
|
|
Как невинни деца могат да станат завършени чудовища. ... "Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери". В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието - което, ... |
|
|
Продължението на "Всичко, което не сме били" от Алис Келен. ... Изминали са три години, откакто Лиа се сбогува с Аксел. Макар мечтата ѝ за собствена изложба да е на път да се сбъдне и да заспива в прегръдките на друг, тя все още чертае насън контурите на любовта си към Аксел. Когато пътищата им отново се пресичат, Лиа трябва да вземе решения, които могат да преобърнат живота ѝ. Защото въпреки всичко, случило се помежду им, спомените са все още там - безценни, непокътнати, красиви. Просмукани в пукнатините на душата ѝ, в рана, която все още кърви. Защото той е момчето, което тя не може да ... |
|
|
Тази световноизвестна книга е преднамерено "погрешно" озаглавена: Тя не е само за надарените деца; не е само за децата; не е и само за онези възрастни, които отглеждат деца. Тя е за всеки възрастен, който поне веднъж е бил разтерзан от търсене на причините за своите болезнени преживявания. Алис Милер, терапевт, експериментатор и теоретик, пише, че когато използва думата "надарено" в заглавието, има предвид всички нас, които в детството си сме се научили да си служим с природния си "дар" да се приспособяваме към начина, по който се държат с нас - често злоупотребявайки с чувствата и ... |
|
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се ... |
|
|
Ник и Чарли се обичат. Двамата най-сетне са си казали тези две думички и връзката им е по-силна от всякога. Но и двамата са изправени пред още трудности. Дали фактът, че през следващата година Ник заминава да следва в университет, ще промени всичко? Как ще се отрази това на взаимоотношенията им? Предстои да разберем. Пети том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
|
Чарли не си е и помислял, че е възможно Ник да си падне по него, но двамата вече официално са гаджета. Ник дори събра кураж да каже на майка си. Но разкриването на сексуалността не е нещо, което се случва само веднъж - големият брат на Ник все още не знае, предстои училищна екскурзия до Париж, да не говорим за всички останали приятели и членове на семейството. Животът не е лесен, дори когато до себе си имаш човек, който те обича. Чувствата на Ник и Чарли се задълбочават и двамата ще имат нужда един от друг повече от всякога. Трети том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
