През Антропоцена няма странични наблюдатели, а само преки участници. Антропоценът е геоложка ера, в която дейността на човека е оформила биоразнообразието на планетата. Вълнуващите есета на Джон Грийн , които са естественото продължение на подкаста му The Anthropocene Reviewed, съдържат размисли на различни тематики - от Халеевата комета до пингвините от Мадагаскар. Богати на изразителност и информативност, есетата изследват света, човека и показват, че талантът на Джон Грийн не познава граници на литературния хоризонт. От автора на Вината в нашите звезди - Джон Грийн . Книгата е част от поредицата Анишър на ... |
|
|
Книгата е единственото цялостно документално изследване на фамилната история на родения в Русе Елиас Канети ."Загадъчен възрастен мъдър човек, един от последните европейски химанисти, Елиас Канети превръща спомена за годините в родния Русчук в първоизточник на целия си разностранен живот, преминал в Западна Европа и Англия. Напуснал на шестгодишна възраст родното място, съхранил завинаги неповторимото очарование на детските години, той запазва топли чувства за страната, в която е роден. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература носи в съзнанието си жив спомена за най-ранните си преживявания, за да създаде ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "В стария Лондон в есенен ден от втората четвърт на шестнадесетия век на бедното семейство Канти се роди момче, което никой не желаеше. В същия ден се роди друго англичанче на богатото семейство Тюдор, което то желаеше. Желаеше го и цяла Англия... Всички празнуваха... В цяла Англия се говореше само за новородения младенец Едуард Тюдор, Уелският принц, който си лежеше повит в коприна и атлаз, без да съзнава тази суетня, без да знае, че важни лордове се грижат и бдят за него... А за другия младенец, Том Канти, повит в жалки ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
