Романът "Скитници" на Бета Наур описва щастливите и тъжните дни на хора, живеещи в различни точки на света, с различен мироглед и култура, но обединени от закономерните промени в световен мащаб. Разказът за тези процеси е верен и реалистичен, сложен и многопластов, преплитат се художествена измислица и достоверни факти. Новото се ражда трудно, но стремежът на човека към добро, справедливост, мир и любов остава вечен. Бета Наур е авторски псевдоним на Елизабета Джамбазова. Тя е автор с богата творческа биография. Пътят ѝ преминава през полезни и забавни произведения за деца, през интригуваща проза, за да ... |
|
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
|
Бърза магическа рецепта за призоваване (подходяща за предястие). ... Внимание! Рецептата не се препоръчва да се прави на гладно - предизвиква странични ефекти у призованите като подут корем, газове или вълчи апетит. Продукти: нокти от бухал, пъдпъдъчи жълтък на прах, запарка от царевична коса - не са ви нужни. При къса памет - осигурете си къде и с какво да записвате. Предпазни мерки: каквито и да вземете - никога няма да са достатъчни. Призованите изненадват. Ако не успеят и ги цапнете преди те вас - отзовете ги обратно възможно най-бързо! (Рецептата за отзоваване е в процес на обработка.) Начин на приготвяне: ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Закъснял близо четири десетилетия с появата си, "Роман за един пияница" е модерен в най-добрия смисъл на думата; той се чете "на един дъх" и звучи съвременно, все едно е писан сега. Хаим Оливер е проникнал в същността на алкохолизма - тема, която е почти табу по времето на социализма. Книгата дава потресаващи изображения на патологични психофизически състояния, пресъздава невъобразима галерия от образи на "пациенти" и доктори, ангажирани с лечението на болестта. Алкохолните ... |
|
|
Юбилейно издание. Избрана публицистика. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Драгомир Шопов е талантлив публицист, харизматичен обществен деец. Той е личност със силно развито чувство за достойнство, с артистична душа и с верен поглед върху живота, със завладяващо духовно излъчване. Той е творец на свободата и съзиданието. Публицистиката на Шопов е подчинена на вярата в силата на разума, която вяра ни помага да живеем, борейки се за отстояване на човешкото ни достойнство." проф. Загоров "В публицистичните си творби Драгомир Шопов ... |
|
|
Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
|
"Преди 15 години човечеството е извършило преглед и оценка на над 40 хиляди вида. И е вписало повече от една трета от тях в Червената книга на редките и застрашени от изчезване животни и растения. Това е толкова човешко - да доведеш един вид до унищожение и със същия ентусиазъм да тръгнеш да го спасяваш. Ние не знаем как гледат животните на тази толкова странна човешка логика. Светлана Дичева знае. И е споделила това знание с нас. А то е простичко - веднъж вкараме ли всички животни в Червената книга, последният вид, който ще впишем в нея, сме ние. Затова - четете умно!" Роберт Леви ... |
|
|
Дванадесет дневно духовно пътуване към сърцето. ... Пътуващият в Света търси приключения. Пътуващият в Сърцето живее в приключения. Животът е просто нещо, изискващо дълбоко съзерцание. Тази книга е за Теб и за Пътя към Твоето Сърце. ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева , запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..." Бойко Ламбовски , ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
