Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
За мнозина, включително и за самия Вестдайк, "Медната градина" (на английски език "Градината, в която свири духовият оркестър") е най-добрият му роман. Главният герой Нол си спомня младостта в провинциалния град. На 8-годишна възраст майка му го води в градската градина, където той слуша очарован духовата музика и танцува с Трикс, дъщерята на пияния диригент на оркестъра. Изживяването е много силно и години по-късно, когато Нол следва медицина и се забърква в сложни взаимоотношения с Трикс, споменът все още го спохожда. Вестдайк разполага историята сред бурни младежки преживявания, зараждащата се любов ... |
|
|
Съставител: Борис Христов . ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил ... |
|
|
Потопи се в магията на думите. В различните светове, сътворени от поезия, пулсираща в ритъма на сърцето, и разкази, преливащи от знаци, от смисли, метафори, преплитащо в себе си фантастичното и реалното. Завладяващо пътешествие - в книга, побрала в себе си емоциите на човешкия живот и мъдростта на уроците, които ни дава."И най-важното, на което ни учи е - че всеки сам избира кой да бъде, какъв да бъде и какво да даде... на света!" Дияна Никова ... |
|
|
От автора на "Хората, които променят България". "От нас зависи: 50 порции храна за размисъл" е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас. В 50 отделни статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България, за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз, за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие, за проблемите и дефицитите в българската образователна система, за медиите и псевдомедиите, за приликите между родните политика и футбол, за хората, които ... |
|
|
Аугсбург, 1920 година. Въпреки трудностите, с които страната все още се бори, в Тъкачната вила гледат към бъдещето с оптимизъм. Паул Мелцер отново е у дома и поема управлението на фабриката, за да се опита да възвърне предишната ѝ слава. След поредица от обрати в личен план сестра му Елизабет се завръща в семейното имение. А Мари, младата съпруга на Паул, върху чиито крехки плещи е лежала отговорността за фабриката, вилата и цялото семейство в годините на война и недоимък, най-сетне има възможност да сбъдне своята мечта - да създаде собствено модно ателие. Моделите ѝ се радват на огромен успех, но щастието &# ... |
|
|
Сън в алени покои е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на 18 век и е публикуван анонимно под името Историята на камъка. Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин , който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени в последствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати. Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в ... |
|
|
"Третата жена" е първата книга с разкази на поетесата Федя Филкова (родена през 1950 г.), авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през ... |
|
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите "добро" и "красиво". [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува. ... |
|
|
Вторият том на "Критически илюзии" на Огнян Сапарев предлага изключително пъстра картина - подборка от литературна критика, кинокритика, медийна теория и практика, естетически ракурси към най-различни проблеми; пионерски разработки върху масовата култура у нас и едно от първите български изследвания на научната фантастика като литература. И всичко това - в историческата и естетическа динамика на няколко десетилетия. На тези, които ще възразят срещу присъствието на няколко десетки вестникарски публикации с неизбежен публицистичен привкус, ще кажем, че тъкмо така се проверява критико-теоретическата проницателност ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
