"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
|
Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено При чешкото посолство. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги ... |
|
|
"Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали. В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, за това готвех прости манджи - ... |
|
|
"Мама ме прегръща, чувам ѝ сърцето, гали ми косата, милва ми лицето. А какво ми шепне - само двете знаем. Няма да ви кажа, тайната това е!" Петя Александрова Илюстрации: Милена Миткова. ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
Историята на едно бедно дете, чиито мечти се сбъдват и се превръщат в най-лошите му кошмари."Бърнс наистина се е побъркал. Онези, които са говорили за мен в "Божията ръка", ще си имат истински неприятности. Не искам хора да се изказват в книга, която не говори добри неща за мен. Ако това са ми приятелите, бих предпочел да имам врагове." Диего Марадона "Малко хора ще запазят невинността си, след като прочетат тази книга" La Nacion, Буенос Айрес Джими Бърнс е журналист, печелил редица награди, и автор на осем други книги. Роден е в Мадрид през 1953 г. Писал е репортажи за "Financial ... |
|
|
Един мъж без име (разказвачът) се разхожда из съвременен Берлин и се среща с непознати хора, които му доверяват историите си: работник на бензиностанция, който някога е бил хирург; странна архитектка, чиято интелектуална енергия често я повлича в неочаквана посока; изследовател в научна лаборатория, който се опитва да върви по ръба на предизвикателствата на професията и на семейството... Фикция и реалност се сплитат в неразделно цяло, ужасът от терористичния акт на коледния базар в центъра на града през 2016 г. се сблъсква с надеждата, че тъкмо в този световен град дошлите от Източна Европа ще успят да изпълнят мечтите си. ... |
|
|
Пиеса от носителката на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек . ... "Моята цел беше със средствата на езика да покажа колко малко се отличава пропагандният език в нацисткото изкуство от кича в езика във филмите за родината през петдесетте години, времето на реставрацията. Това блато от любов, патриотизъм, немщина, което след войната никога не беше пресушено напълно, ми предложи материал, който аз превърнах в един вид изкуствен език." Елфриде Йелинек ... |
|
|
Женска фолклорна група "Българка" е създадена на 07.07.2004г. от Михаил Христов Бъжев по инициатива на настоятелството при читалище "Бъдеще" в кв. Острец на гр. Априлци. За кратко време благодарение на талантливите участнички групата постигна високи творчески успехи и богат репертоар. Групата участва с изяви от местно, национално и международно значение като:"Балкански събор на българската песен" гр. Априлци - кв. Острец и на местните празници в Община Априлци Събор "Искри от миналото" - гр. Априлци Фолклорен събор "Цветница" - гр. Ловеч"Балкан Фолк" - гр. Велико ... |
|
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
|
Преди шест години в една закусвалня срещнах един невероятен непознат, който ми се изплъзна... или по-точно не дойде на уговорената ни среща. Уилям Картър, въпросният непознат от срещата ни преди шест години, бе последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работех и аз. Та, докато се боря с паниката и вълнението, мъчейки се да се държа що-годе естествено, си давам сметка, че той дори не ме помни. Не съм сигурна дали да изпитвам облекчение, или тъга. Нещата се влошават, когато се разбра, че ще ни се наложи да работим в тясно сътрудничество, но категорични му заявих, че вече не си падам по ... |
