Обетованата земя! Този къс от източния бряг на Средиземно море е с хилядолетна история и е смятан за свещен от трите големи монотеистични религии - юдаизъм, християнство и ислям. В продължение на векове това парче земя е било арена не само на въоръжени стълкновения между различните населяващи я народи, но и на ожесточени битки на духа и на ума, върху чиито постижения се градят основите на днешната ни цивилизация. В търсене на истината и на решение за проблемите в този регион, белязан едновременно от жестокост и богочовешка милост, Айлет Уолдман и Майкъл Шейбон канят двайсет и шестима от най-добрите майстори на перото в ... |
|
"Когато ме търсиш" е антология на съвременни автори от германската провинция Саксония-Анхалт. Антологията е част от съвместен проект с побратимения с Пловдив град Магдебург. От своя страна, в Германия издават антология на пловдивските автори. ... |
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
Знаем ли с какво обядва лакомникът Портос от "Тримата мускетари"? Помним ли с какво гощават ненаситния Чичиков от "Мъртви души"? Сещате ли се за предпочитаните от Мегре и Еркюл Поаро блюда? А в коя книга госпожа Хъдсън приготвя пиле за гениалния Шерлок Холмс ? Какво вечеря Билбо Бегинс, когато джуджетата се изсипват в дома му? А как се сервира храната в книгите на Дъглас Адамс ? И какво ни е необходимо, за да приготвим изключителните "Кални мъжки ботуши" - коронната рецепта на леля Ог, или пък знаменитото "вино от глухарчета"? Ако искате да обогатите кулинарните си умения и да ... |
|
Първият демократично избран столичен кмет след социализма разказва за себе си."Тази книга е сбор от събития, малки и големи случки и персонажи, които съпътстваха четиригодишния ми мандат като кмет на София. Описанията не следват строга хронология. Те са представени без грим и ретуш, такива каквито аз съм ги преживял. Тук споделям моите чисто човешки преживявания и бих казал, че с написаното разкривам част от себе си, останала скрита за околните. В книгата се прави връзка със събития и факти, които са се случили преди и след като аз седнах на кметския стол - за да изясня моето поведение, решения и постъпки, добри или ... |
|
Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава на Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си "Великите дни", в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали. "Валтер Бонати - братът, когото не познавах" разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. ... |
|
Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. ... |
|
Владимир Гадже в (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията "Jazz Podium", "ФРГ" и "Musica Jazz", Италия. През 2000 г. германското издателство "Konemann" и българското "Кибеа" отпечатаха за разпространение в цял свят неговата "Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света& ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |