В новата поетична книга на Росица Зиновиева простичко, непретенциозно и искрено една жена изповядва своите радости, покруси, светли и черни чувства, своята обич, своето "да" и своето "не", своите надежди. Любопитна авторова находка е цикълът лирически миниатюри, озаглавен "Гайтани". Всяка миниатюра завършва със стих от незабравима българска песен - "Бела съм, бела, юначе...", "Я кажи ми, облаче ле бяло..." и др. Срещата на съвременното светоусещане с вечното българско придава ново "звучене" на тези песни, носи неочаквани посоки на осмисляне и възприятия. ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Дъщеря на българка и грък, Ирина Захару (род. на 19. Х. 1989 г.) има две родини. Израснала е в централна Гърция, до град Волос, на Пелион (митичния Полуостров на кентаврите), откъдето е поел за своето пътешествие древногръцкият кораб "Арго" с Язон и аргонавтите. От 8-годишна пише стихове на гръцки език, има много публикации и литературни награди. От 18-годишна създава поезия и на български език, защото все повече я тегли към северната й родина."Има нещо много по-мило и родно, нещо приветливо и някак доверително в българската среда. А когато си в началото на жизнения си път, изпълнен с безбройни мечти и ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков . Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
"Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник - хипар и бунтар. Друг път слушаме соловите му акапелни изпълнения на градско-градински представител на този вид хвъркати създания. Както и нерядко думата взима и техният трети вид крилат перушанин - бъбривият присмехулник, речовит омайник, ... |
|
|
Последната палма Видях последната палма, отсечена тази сутрин. Разчленена, не издаде звук. Трупчетата в пещта стоплят замръзналото съзнание на поредната люта зима. Преди това секачите умело я бяха разголили. Останала бе тук-там по някоя фурма, узряла, капан за заблудените пчели. Хайри Хамдан ... |
|
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
|
С 33 илюстрации от Дан Пержовски. ... Книгата събира в концептуален проект "сърдитото момиче" на съвременната румънска поезия - Елена Владаряну - с един от най-известните румънски художници - Дан Пержовски. Текстовете на Елена Владаряну са изградени като плетеница от лични мисли, статии от румънската преса, улични графити, цитати от лайфстайл списания, каталози на Икеа, сайтове за здравословно хранене и театрални спектакли. Те влизат в пряк диалог с рисунките на Дан Пержовски, известен със силната си социална и гражданска позиция като артист. Поезията на Елена Владаряну е много близка до литературния пърформанс, ... |
|
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Песен на щурец" е една от най-вълнуващите хайку сбирки, които съм виждал тук, на Балканите, и по света. Тя показва значителния талант на Людмила Балабанова. Авторката е ново и важно име в световното хайку. Книгата е илюстрирана с детски рисунки, което я прави допълнително свежа и въздействаща. Тези 33 хайку са представителни за българското хайку и за хайку поезията въобще. Те са зрели и силни, съдържащи многообразие от теми и поетически чувства. Много от нейните хайку заслужават да влязат в световни антологии." Димитър Анакиев ... |
