Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
Галина Николова е родена през 1978 г. в град Тервел. Завършва Културология в СУ Св. Климент Охридски (София, 2001), а по-късно и Мениджмънт на организационната промяна в Milano The New School for Management and Urban Policy (Ню Йорк, 2010). През 2000-та година с конкурс на Свободно поетическо общество излиза първата и книга Минавам. С нея печели наградата на публиката на XXVI Национална конференция на студентите литературни творци, гр. Шумен. Втората ѝ книга Отстрани излиза през 2004 г. Текстове на Галина Николова са публикувани в редица периодични издания, сред които Литературен вестник и списание Съвременник, ... |
|
|
От автора на "Кой ми взе сиренцето?" - Кен Бланчард. Четири ключа към изграждане на трайни взаимоотношения. ... В това ръководство, разработено въз основа на прочутата програма за обучение "Trust Works". Водещият автор на бестселъри и всепризнат гуру в областта на мениджмънта Кен Бланчард използва своите колосални знания и опит, за да анализира един от най-наболелите и сложни проблеми, които засягат всички аспекти на живота: доверието - как да го изграждаме и съхраняваме. В "Доверието върши работа!" Кен Бланчард използва притча, като я наслагва върху ситуации от реалния живот, за да ни ... |
|
|
Несвършваща поема за парахода. Първата книга със стихове на Васил Чапразов - "Искам да съмне", "отлежава" в няколко издателства до началото на демократичните промени. Излиза през 1996 г. в ИК "Стигмати" на Малина Томова. През 2005 г. е публикувана другата стихосбирка на автора - "Циганско лято". Стихотворения на Чапразов са превеждани на унгарски, немски, турски, френски. Васил Чапразов е преводач, съставител на първото двуезично издание "Ромски приказки (Романи масаля)", съставител и съавтор на сборника "Звезден ромол - портрети на ромски творци", на сборника ... |
|
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
|
Интимна лирика. ... "Един поет по душа казва, че хората сме като сферите. В мига, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че може би не се познаваме. Сигурно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да искаме да се приближим, да изчезнем един в друг, допирните ни точки винаги остават на разстояние. Затова дори и когато си мислим, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че всъщност близки са само орбитите на желанията ни. Нещо като в онази песен, в която се казва: „ Танцувам сам, макар и с теб"."Сезони" е нещо такова - опит да намеря очите си, да намеря сърцето си, ... |
|
|
В поредните поетични откровения на Александър Бандеров , авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите ѝ раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата." Силвия ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
