Държавникът реформатор Мидхат паша (1822 - 1884). ... "Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най - забележителната, най - привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо повече от качествата и организационния талант на Петър Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл - да направи Турция наистина "достойна да влезе в реда на европейските държави"." Феликс Канеци Години наред Мидхат паша е на върха, а действията му са аплодирани, оспорвани, отричани, заклеймявани. Приятелите твърдят, ... |
|
Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
Всемирна научно-образователна програма ... В тази книга вашите учители от школата на Христос, които работят за изпълнението на всемирната научно-образователна програма, с много внимание и загриженост ни призовават да работим активно за своето духовно развитие, за да заслужим правото да живеем в новата светла епоха. Те ни уверяват, че ние сме търсените желани съучастници в изпълнението на великата програма за еволюцията на света. В по-голямата част от темите, предложени в книгата, се говори за необходимостта от нашето осъзната сътрудничество. Чрез изпратената информация учителите ни помагат да се променим. Учат ни как да ... |
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
"Щяха да ми трябват години, докато осъзная, че за мен щастието и удовлетвореността бяха непостижима химера, че винаги една малка крачка ме делеше от него и все нещо не ми достигаше. Изсъсках си наум, завъртях се на пета и хукнах по коридорите в опознаване на новия свят. Терес ме следваше като сянка, но между нас казано, това със сянката не му се получаваше много добре. Реших, за да не му се налага да ме лъже, като измисля оправдание защо е по петите ми, да се правя, че не го виждам. Беше удобно и за двамата. Терес от своя страна даде най-доброто от себе си - държеше се като тигрица, която наглежда малките от ... |
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
Скоро и филм с Бенедикт Къмбърбач. ... Том Хазард току-що се е преместил обратно в Лондон, стария му дом, и е започнал работа като гимназиален учител по история - мечтаната работа за някой като него, който е преживял историята на града от първа ръка. В първия си работен ден среща привлекателна учителка по френски, която изглежда запленена от него. Но Том крие опасна тайна. Може и да изглежда като обикновен 41-годишен мъж, но страда от рядко заболяване, заради което живее векове наред. Том е преживял историята - играл е на сцена с Шекспир , изследвал е моретата с капитан Кук, пил е коктейли с Фицджералд ... А сега просто ... |
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
"Настоящата монография е написана на базата на богат изворов материал. На първо място бих посочил огромният масив от документи на бившия Централен партиен архив и особено протоколите от заседанията от Секретариатът на ЦК на БКП, пленумите на Централния комитет и националните съвещания, Използвани са и материалите на отделите на ЦК на БКП: "Пропаганда и агитация", "Изкуство и култура", "Национална и социална сигурност" и най-вече на Информационно-социологическия център на ЦК, който представлява истинска съкровищница от данни и факти. Сравнително малко са документите от Министерския съвет, ... |
|
"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе..." И наистина, всеки е изживял своята "премиера", идвайки на този свят, а целият ни живот неотменно следва "сценария". Не ни е дадено обаче да се появяваме в нечии чужди "сценарии". И не можем да знаем те тъжни ли са, или смешни, или и тъжни, и смешни едновременно. Дали са вълнуващи? Дали можем да участваме, или да се отпуснем, като зрители в ложата?... Е, тази книга ще ви даде всичките тези възможности. Ще открехне леко завесата и ще ви пусне зад кулисите. За кратко...." ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |