Нова забавна приключенска поредица за почитателите на "Дневникът на един дръндьо" и "Историите на Дерек". ... Аз съм Чейс Купър и това е четвърта част от моя нинджа дневник. Цяла седмица със съучениците ми бяхме заети с подготовката на проектите за предстоящата научна изложба. Тъкмо привършвах моя, когато се случи немислимото: проектите на най-добрите ми приятели изчезнаха! Получих анонимни бележки, съпроводени с шахматни фигури, които подсказват местонахождението им. Ще успея ли обаче да ги открия навреме и най-важното - непокътнати? Сега съдбата на внушителната изложба зависи от мен и верния ми клан. ... |
|
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева , Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев , Красимир Дамянов , Любен Дилов , Николай Хайтов , Рашко Сугарев , Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които ... |
|
|
Второ допълнено изание. ... История на евангелската църква във Велико Търново."Драги читателю, Ти държиш в ръцете си нещо необикновено - една книга, която е първа по вида си в България. Една книга, която е история, но и нещо много повече - живот, съдба. След като прочетеш тази книга тя няма да отшуми както другите книги. Защото ще чуеш другите да говорят за нея, да спорят, да я хвалят или да я ругаят. Какво и да е, тя говори истината. И ако ти обичаш истината, купи тази книга и внимателно я прочети! И след като я прочетеш, направи мислен поклон пред всемогъщия Бог." Пастор Димитър Митев Важно! Изданието е на ... |
|
|
В първата книга от серията „Смехотерапия“ ви представяме Диля Еникеева – лекар-сексолог и психолог. В книгата са включени не само анекдоти и иронизми, но и смешни случаи от живота и професионалната практика на авторката. Новата серия „Смехотерапия“ ще повдигне настроението ви и ще бъде вашият антидепресант! ... Малкият Вовъчка научи в клас, че всеки възрастен си има своя тайна. Връща се вкъщи и веднага търчи при майка си. - Мамо, а аз всичко знам! Майката: - На ти сто рубли, само не казвай на баща си. Вовъчка тича при баща си. - Тате, а пък аз всичко знам! Бащата: - На ти двеста рубли, само не казвай на майка си. Върви ... |
|
|
Врабчето олицетворява свободата. В миналото моряците си правели татуировки с врабчета за всеки пет хиляди пропътувани морски мили. Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на убит мафиот. Разбивач на сърца със стоманеносини очи. Човекът, който може да ти свърши всяка работа - законна или не. А, да, той е и моят нов съпруг. Спароу Рейнс Това съм аз. Не че някой знаеше името ми, преди той да нахлуе в живота ми. Но след това той ме окова. Отвлече ме. Отне всяка надежда да избягам и да живея така, както искам. Просто отряза крилете ми. Имах мечти, но ми бе забранено да ги следвам. Нямах идея защо ме взе за жена - ... |
|
|
"Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно - всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и ... |
|
|
Разширена и ревизирана за това поколение."Печеленето на души е енергичен и облагородяващ начин на живот. Приложили сме на практика истините, които споделяме в тази книга. За повече от половин век в повече от осемдесет нации сме споделяли добрите вести публично - навън, където са хората, обръщайки се към аудитория от 20 000 до 300 000 човека. Открий тайната, удоволствието и освежаването на това да споделяш Божията любов с един наранен свят. Ти ще започнеш да оценяваш себе си по нов начин. Когато печелиш други, ти наистина печелиш Христос. Когато обогатяваш други хора, твоят собствен живот бива обогатен." Т. Л. ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание ? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |
