Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Палавият Незнайко и неговите приятели – дребосъчетата от Града на цветята – предприемат пътешествие с балон. Скоро обаче полетът им завършва с катастрофа. Оцелелите по чудо пътешественици попадат в Зеления град, където преживяват много вълнуващи приключения, за които дори не са мечтали. ... |
|
От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
"Тодоров не е написал отделна книга за България. Но спомените и размислите за родната страна заемат важно място в неговото творчество. Макар че те винаги са органична част от друго цяло - съответното изследване - групирането им под общата рубрика "За България" е възможно и желателно. Така аз подбрах най-важните текстове за България, които Тодоров е оставил. Година преди неговата кончина му показах своя подбор. Той одобри идеята и текстовете за бъдещия сборник. Замислил съм го в стремежа си българският читател да получи по-пълна представа за идейната и емоционалната връзка на Тодоров с България. Не съм си ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из "Птици в нощта", Николай Лилиев ... |
|
Факт е, че ежедневието ни до голяма степен се върти около парите. Те може и да не носят "пълното щастие", но липсата им определено ни прави нещастни. Финансовата грамотност ни помага да печелим повече, да запазваме и умножаваме спестяванията си независимо от професията ни. Дали децата навлизат в живота подготвени? Когато станат пълнолетни, те започват сами да управляват парите си, да теглят кредити и да вземат дългосрочни финансови решения. Затова трябва отрано да се запознаят с начина, по който "работят парите". Така ще бъдат предпазени от големи финансови грешки в бъдеще, чието поправяне може да ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
"Да събереш фотографския си живот в книга е предизвикателство, отговорност и радост. Заглавието Просвет ми даваше свобода в подбора и посланието на кадри от далечното минало и близкото настояще. Неизчерпаема е фотографията в естетическите си простори и можеш цял живот да се наслаждаваш на богатството ѝ. Благодарен съм!" Николай Трейман Николай Трейман е потомствен фотограф, роден през 1962 г. в София. Преподава Философия на фотографията в Софийски университет и фотография на деца от Френски лицей Виктор Юго. През 2014 г. издава първия си фотоалбум Пътят на човека съвместно с Цочо Бояджиев . ... |
|
Първата част на сборника е с изследвания и е посветена на някои въпроси, свързани с миналото на крайовските българи, а във втората част са включени издирени и подбрани документални, мемоарни и други източници, пак свързани със същата проблематика. ... |
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |