С почти фотографска памет Агаси ни разказва за всеки свой знаков мач и всяка своя важна връзка. Задкулисието на играта и показността на славата - тук сме свидетели и на двете. Освен ярките портрети на съперниците си от няколко поколения - Джими Конърс, Пийт Сампрас, Роджър Федерер - Агаси споделя за кратката си връзка с Барбара Стрейзанд и за обречения си брак с Брук Шийлдс. Разказва как увереността му е била подкопавана от дълбока депресия и разкрива грешката, която едва не му коства всичко. А след това за зрелищното си завръщане - епичния мач през 1999 г. на Откритото първенство на Франция, когато става най-възрастният ... |
|
Руският фронт на Лука Щайнман - репортаж от сърцето на войната, написан с очи на свидетел, а не на пропагандист. Сред множеството книги, появили се след 2022 г. за войната в Украйна, малко са тези, които могат да се нарекат истински свидетелства от първо лице. Повечето са написани от безопасно разстояние - в редакции, медийни студия или университетски кабинети. Руският фронт на италианския журналист Лука Щайнман не е една от тях. Това е книга, написана в калта на окопите, под звука на артилерията, лице в лице с войници, цивилни и смъртта. И именно затова тя е една перла в исторически ценните литературни творби на XXI век. ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
Накрая След бездиханния живот и бездиханната любов, под призрачния небосвод с металносребърен обков прииждат морните вълни на моите последни дни. Затънал съм до гуша в тях, но, Боже мой, не ме е страх! Обичах и обичан бях - благодаря ти, че живях... Петър Анастасов Петър Анастасов (1942 - 2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта - отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани ... |
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
"Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на Морски шах. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата - тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена - довери ѝ се, читателю!" Камелия Кондова Албена Василева ... |
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
Второ допълнено изание. ... История на евангелската църква във Велико Търново."Драги читателю, Ти държиш в ръцете си нещо необикновено - една книга, която е първа по вида си в България. Една книга, която е история, но и нещо много повече - живот, съдба. След като прочетеш тази книга тя няма да отшуми както другите книги. Защото ще чуеш другите да говорят за нея, да спорят, да я хвалят или да я ругаят. Какво и да е, тя говори истината. И ако ти обичаш истината, купи тази книга и внимателно я прочети! И след като я прочетеш, направи мислен поклон пред всемогъщия Бог." Пастор Димитър Митев Важно! Изданието е на ... |
|
Съдбата на Пункт Омега е неясна. Всички, за които някога Джулиет е милеела, може вече да са мъртви. Войната може да приключи, преди да е започнала. Джулиет е единствената, която стои на пътя на Възобновителите. Тя знае, че ако трябва да оцелее, то те трябва да загинат. Но, за да се пребори с Възобновителите и мъжа, който почти я уби, младата жена трябва да потърси помощта на последния човек, на когото някога е мислила, че ще може да се довери - Уорнър. И докато дават всичко от себе си, за да победят врага, Джулиет ще открие, че нещата, които е мислила, че знае за Уорнър, способностите си и дори Адам, са били лъжа." ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |