"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция. Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на ... |
