"Една история, в която има по много от всичко - от появата на хомо сапиенс до нахлуването на Путин в Украйна. Изумително постижение, което зашеметява." Дейли телеграф "Като се фокусира върху семейството, Монтефиоре ни предлага интимността, която обикновено липсва в глобалните разкази." Таймс "Авторът се е заел с амбициозната задача да разкаже историята на човечеството от край до край и го прави по великолепен начин!" генерал Дейвид Петреъс "Съвсем дребните и незначителни на пръв поглед подробности от историята изскачат от всяка страница като скъпоценни камъчета." Дейли Мейл ... |
|
|
Светът едва успява да се съвземе от една война и избухва нова. Сякаш конфликтите, емиграцията в търсене на защита и сигурност, военните действия и загубата на човешки животи са неизбежна част от съдбата ни. Управниците разпалват сблъсъци от удобните си кресла зад охранявани врати, докато милиони невинни плащат високата цена на тези решения. Днес голяма част от хората по света живеят в непрекъснато напрежение, тревога и очакване на поредните войни в различни части на света: Газа, Израел, Ливан, Украйна, Южен Судан, може би в Тайван... Конфликти, които ще започват и ще бъдат прекратявани, държавите ще се помиряват, ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
|
Спица с троен бътинг. Тя е с 3 различни диаметъра по дължина, което я прави изключително здрава и надеждна. Всъщност, тя е и най-здравата от тази серия. Характеристики: резба: 2.0 mm дължина: 248 / 250 / 252 mm височина на главата: 7.8 mm диаметър I: 2.0 mm диаметър II: 1.8 mm диаметър III: 2.34 mm цвят: сребрист Цената е за 1 брой. ... |
|
|
Шина за велосипедна гума, предназначена за крос-кънтри колоездене. Характеристики: материал - алуминий ETRTO - 559 x 18 ERD - 545 mm максимално допустимо налягане на гумата - 4 bar максимално допустим опън на спиците - 1200 N профил: широчина - 24 mm височина - 17.8 mm връзки - Sleeve Joint брой дупки за спици - 32 тегло - 430 g ... |
|
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
|
Един различен поглед към здравето. Отвъд диагнозата ни въвежда в света, в който попадаме, когато боледуваме и увлекателно, с множество клинични доказателства, разказва за това с какви сили разполагаме, за да постигнем оптимално здраве. За лекарите и пациентите, които са успели да прогледнат отвъд диагнозата. Въпреки опитите ни да създаваме протоколи, които да важат за всички, и да лекуваме по учебник, всеки пациент е една вселена, в съществуването на която понякога се намесват процеси и явления, които ни объркват сметките. Отвъд диагнозата може да има свят, изпълнен със здраве, живот с болест или преосмисляне на ... |
|
|
... ако станем по-честни със света, той става по-светъл. Историите в Четвърт приказки за Клара и Кристо са за най-важните неща - любовта, приемането, отглеждането на деца, израстването и стремежите, както и за смисъла. Някои ще кажат, че това е книга за възпитанието. Други ще я възприемат като търсене на любовта във всичките ѝ измерения. Трети ще решат, че става въпрос за отговори на вечните въпроси, ако въобще има такива. Със сигурност обаче няма да откриете и следа от положителното мислене, положителната нагласа и прочее положителности, които - натрапени и преувеличени - могат само да влошат картината. Книгата е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Ричард Бакстър свидетелства, че Бог е използвал книгата на Сибс, "Смазана тръстика", за да го привлече към Себе си. За умението на Ричард Сибс да говори пред студенти и да пише книги, Чарлс Спърджън, който по-късно е ползвал лекциите и книгите му, казва: Ричард Сибс не е губел времето на студентите си, нито на читателите си – пръскал е перли и бисери и с двете си ръце. ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
