Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение. В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите - организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел. Рейдж - братът с най-голям апетит, но и с ... |
|
|
Нов прочит на мита за крал Мидас в завладяваща фентъзи поредица - колкото пристрастяваща, толкова и неочаквана. Позлатеният свят на Ореа ще ви плени от първата си страница с романтика, интриги и опасности. Злато. Златни подове, златни стени, златни мебели, златни дрехи. В Хайбел, замъка, изсечен в замръзналите планини, всичко е направено от злато. Дори аз. Крал Мидас ме спаси. Избави ме от бедността и ме постави на пиедестал. Аз съм неговата Скъпоценна. Неговата любимка. Жената, която той дари със златното си докосване, за да покаже на всички, че принадлежа на него. За да покаже колко е могъщ. Той ми осигури защита, а ... |
|
|
"– Е Гечев, ние с вас ще се разделяме. Помислих, че е дошъл краят на моя престой в Атина, и сърцето ми се сви, защото бях обикнал този слънчев град. Но тъй като нищо не трае вечно... – Не вас - отвърна той. – Мене ме отзовават. Правят ме главен секретар на министерството. Това беше голямо повишение и аз изразих радостта си за него. Но той поклати отрицателно глава. – Аз не се радвам - каза той. – Не след дълго Филов ще стане министър-председател. Тогава ще ме направи министър на външните работи. Германия ще нападне Съветския съюз, ще загуби войната, у нас ще дойдат на власт комунистите и ще ме обесят. Останах смаян ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
"По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме карат да разправям спомени, те текат трудно, оскъдно. Но щом съм на път, ме връхлитат, завладяват ме и съм готова да се впусна насреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите спомени, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из огромното кълбо." Из книгата Така съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна , докато лети към най-далечната точка, която ще посети - Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот. В това вълнуващо пътуване ... |
|
|
Всеки ден Рибко закъснява за училище, и всеки ден разказва някаква различна история на учителката си. Но дали наистина е яздил водно конче? Наистина ли е срещнал русалка? И кой ще му повярва, когато попадне в мрежата на рибарите? Всяко дете ще изпита симпатия към тази малка рибка с голямо въображение! Ако и вие насърчавате децата си да развиват своето въображение, а после им се сърдите, че си съчиняват истории и не можете да различите кое е измислица и кое наистина се е случило, вземете "Рибко" и я прочетете сто пъти на глас. Будното въображението е дарба и може да ни помогне във всякакви опасни и непредвидими ... |
|
|
Трето издание. ... Настоящото издание се посвещава на 110-ата годишнина от рождението на проф. д.ю.н. Живко Сталев ."Този труд е плод на дълъг размисъл. Той започна с първите ми научни стъпки като асистент. Тогава се запознах с трудовете на Л. Петражицки, в които той разви своята забележителна психологическа теория на правото. Тя стана мое дълбоко научно убеждение. То бе изразено във встъпителната ми лекция "Културно-възпитателното значение на правораздаването", изнесена през 1941 г. като хоноруван доцент. Теорията на Петражицки не включва обаче отговор на важния въпрос за произхода на правото. Този ... |
|
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
|
Книга четвърта от поредицата "Изпитанията на Аполон" на издателство Егмонт . ... 8 април. Според ужасната шофьорска книжка, с която баща ми Зевс ме удостои, когато ме превърна от невероятния бог Аполон в жалък простосмъртен на име Лестър, на 8 април е моят рожден ден. На точно тази дата императорите Калигула и Комод планират да атакуват лагер "Юпитер". О, споменах ли, че тогава се пада и Кървавата луна и зъл цар е намислил да отприщи своята армия от немъртви срещу нас? А почетният гост на рождения ми ден ще бъде Кумейската сибила, която не ми е особено голям фен. Това обещава да се превърне в купон, ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
Книгата "Мостове към света на деменцията" е написана, за да улесни делника на хората, които се грижат за свои засегнати близки. Ужасно трудно е да поемеш грижата за болен от алцхаймер в домашни условия. За него обаче това е по-добрата възможност. Поемайки отговорността и тежестта на домашната грижа, близките са объркани, понякога дори отчаяни, поради огромните промени, настъпили в характера и в поведението на стария човек. Гняв, безпомощност, срам и вина са най-често изпитваните чувства. Какво да направя, когато ме обвинява, че съм откраднала нейни вещи? Не ме познава, бърка ме с друг човек - ужасно! Не ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев , Генчо Стоев , Радой Ралин , Борис Димовски, Веселин Йосифов и ... |
