Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически отзиви, рецензии, статии във всички авторитетни специализирани национални вестници и списания. Има преведени текстове в чужбина. Участник е в десетки национални литературни конференции с доклади и материали. Автор е на 18 литературнокритически книги, сред които е поредицата "Подреждане на балната зала". Съставител и автор на предговорите към "Йордан Йовков. Разкази и повести", "Димчо Дебелянов. Стихотворения", "Пейо Яворов. Стихотворения", "Дора Габе. Стихотворения и разкази за ... |
|
Споделено от деца в творческата работилница на Роси Бърдарска. ... Ако бях животно щях да бъда... "Котка, защото в мен има нещо вълнуващо и вълшебно." Галя "Костенурка, понеже съм много бавна, но винаги решена да постигне целта си." Ния "Змия, защото двамата нападаме, когато най не ни очакват." Радин Ако бях растение, щях да бъда... "Кокиче, защото намирам топлина дори в снега." Теодора "Нещо несъществуващо, защото си се представям като черно цвете, което блести, само когато си поиска." Виолета ... |
|
"Естествено е авторът на книга за българския смехотворец да има чувство за хумор. Затова и поставям на корицата портрета си - шарж от художничката Ваня Трифонова-Балтова." Радослав Радев "Ако човек не се надсмее над себе си, хуморът му става хумор за другите." Елин Пелин Настоящият труд носи тежестта на научно изследване. Въпреки това в работата над него не се освободих от приказната идея за конструиране на родния ни шегаджия. В приказките има важно условие: завършва ли разказът ти щастливо, слагат те на трапезата, за да пренесеш във времето формулата на живота: "и аз бях там, и аз ядох и ... |
|
Съставител: Никола Иванов. ... "Никола Радев е най-стойностният български маринист. В неговите творби с военноморски теми и сюжети за пръв път в националната ни маринистика главни герои са обикновени матроси, а не морски офицери и командири. Той е първият български писател, който пише реално за морето. Големите творци остават в литературата с извънредни по стойност книги, които им осигуряват трайно място в националната им литература. Такава творба е "Когато Господ ходеше по земята", която е литературният венец на Никола Радев. Никак не е случаен фактът, че през 2005 година "Когато Господ ходеше по ... |
|
"Жълъди в шепите на Бога" вълнува с емоционалността и мъдростта на дълбоко изстраданата житейска равносметка. ... Драга Дюлгерова е родена в с. Крупник, Благоевградско. Завършва техникум за художествени занаяти и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Българска филология" (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Автор на 16 книги, последната от които "Свят, от цвят направен" (2013). Живописните творби, с които илюстрира книгата, подрежда и в самостоятелна изложби живопис, шеста по ред ... |
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
"Поезията и прозата на Дора Габе за деца е незаменима за развитието на детската сетивност. Творбите на голямата поетеса отдавна са станали важна част от литературната ни класика. Те развиват художествените умения у малките, способността им да се изразяват образно и художествено-емоционално, да бъдат по-чувствителни, добри и отворени към света. Затова творчеството за деца на Дора Габе е неоценим помощник при изграждането на най-важните добродетели у най-малките и подрастващите. Макар и писано преди десетилетия, творчеството на поетесата не губи своята актуалност във времето, а напротив - става все по-необходимо за ... |
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |
|
"Въртопът" е книга за паметта. За рода и началото, от което се разклонява дървото на живота. Но и книга за българите, които разпилени по бежанските пътища на Егейска Македония, Беломорска Тракия, Северна Добруджа или Западните покрайнини, не спират да милеят за родното. Не спират да се съпротивляват срещу Въртопа, в който - с поетичните думи на авторката: "Неопято е нашето минало. Вампирясало. Непогребано". Насън или наяве, бежанците се връщат при българското, призовават го, възкресяват го, въздигат го в най-високата нравствена категория.""В тази книга нищо не е измислено - преписано е от ... |
|
Осем черковища имало покрай Трявна, все вън от селото, и всяко, както бил обичаят, имало свое голямо свещено дърво и кръст. На черковището "Свети Георги" в Долната махала на Трявна идвали вседомовно. Било на Гергьовден. Насядали хората под сянката на свещената круша, наредили курбана с гергьовско агънце, обредни хлябове, краваи, питки, щирник... Свещеникът отчел курбана, благословил общата трапеза и поръсил за здраве и берекет всички със светена вода от бялото бакърче с натопен в него здравец. И тогава изневиделица се появил бял гълъб и облетял ниско, ниско цялата трапеза. Сякаш дух Божи се спуснал и нещо искал ... |
|
Авторите на книгата представят факти и събития от предходната и най-близка история на градоустройството в България и дават отговори за мястото му в европейското професионално пространство. Представят убедително историята и настоящото състояние на селищата у нас, тяхното нарастване и намаляване, пространствената структура и архитектурно-художествения им образ като резултат от въздействието на много фактори, сред които са и талантът, и професионализмът на българските архитекти градостроители. Анализират взаимните влияния между градоустройството у нас и в другите европейски страни, източни и западни, и периодите, през които ... |
|
Приказна повест. ... Когато бях малка, много често се събирахме с моите приятелки под сянката на старата черница. Похапвахме от вкусните ѝ плодчета и си шепнехме на ушенце важни, според нас, неща. Момчетата обикаляха наоколо, любопитни да узнаят какво си шепнем, но напразно. За да опазим детските си тайни, ние си измислихме свой език. Пред всяка сричка от дадена дума поставяхме сричките "пе" или "рупче". Идва например приятелката ми и вместо да извика "Райне, ела!", тя казваше: "РупчеРай рупчене, рупчее рупчела!". Единствено аз разбирах нейните думи и изхвърчавах навън за ... |