Стихотворения за деца. ... Това се случи по вечерно време, когато се прибрах у дома с нова книга. Случило се беше най-неприятното от всички неприятни неща, които могат да се случат не само на вас, деца, но и на буквите: Караница. Кой, с кого и за какво се караше? Ако сте любопитни да узнаете, тази книга разгърнете, отговора прочетете! ... |
|
|
Художник: Владимир Димитров. ... На децата също пръв приятел е той. Гледа ги в очите не страхлив, спокоен. Щом по залък има за тях тази зима, и за Врабчо също по троха ще има... Красиво илюстрована детска книжка с твърди корици и дръжка за хващане. ... |
|
|
"Поезията и прозата на Дора Габе за деца е незаменима за развитието на детската сетивност. Творбите на голямата поетеса отдавна са станали важна част от литературната ни класика. Те развиват художествените умения у малките, способността им да се изразяват образно и художествено-емоционално, да бъдат по-чувствителни, добри и отворени към света. Затова творчеството за деца на Дора Габе е неоценим помощник при изграждането на най-важните добродетели у най-малките и подрастващите. Макар и писано преди десетилетия, творчеството на поетесата не губи своята актуалност във времето, а напротив - става все по-необходимо за ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните ни национални поети. И тази любов не произтича от институционалното му налагане и ситуиране в българската литературна класика, а от естественото невероятно въздействие на прекрасната му лирика. Той е сред малцината ни големи поети, които създават висока поезия, която е както за избрани читатели, така и за по-широката публика. Това е така, защото със стиховете си той докосва най-нежните струни на българската ни душевност. Дебелянов навлиза толкова дълбоко в националната ни българска психология, че го приемаме за един от нас, независимо къде се намираме, и се прекланяме пред ... |
|
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |
|
|
Книгата на Борислав Дряновски е плод на дългогодишен труд. Тя е четвърта част от поредица книги за живота и дейността на кметовете на Варна от 1944 до 1990 година. Книгата не предоставя само статистическите факти за времето на кметуване на отделните личности, а по интересен начин се разказва за сложния им жизнен път. Чрез тяхната съдба се проследява историята и изграждането на съвременна Варна. Зад сградите, улиците, парковете, комуникациите, индустрията, просветното, културното и здравното дело в града стоят реални личности. Чрез тази книга варненци и гостите на града ще научат техните имена. "Кметовете на Варна& ... |
|
|
"Въртопът" е книга за паметта. За рода и началото, от което се разклонява дървото на живота. Но и книга за българите, които разпилени по бежанските пътища на Егейска Македония, Беломорска Тракия, Северна Добруджа или Западните покрайнини, не спират да милеят за родното. Не спират да се съпротивляват срещу Въртопа, в който - с поетичните думи на авторката: "Неопято е нашето минало. Вампирясало. Непогребано". Насън или наяве, бежанците се връщат при българското, призовават го, възкресяват го, въздигат го в най-високата нравствена категория.""В тази книга нищо не е измислено - преписано е от ... |
|
|
Приказна повест. ... Когато бях малка, много често се събирахме с моите приятелки под сянката на старата черница. Похапвахме от вкусните ѝ плодчета и си шепнехме на ушенце важни, според нас, неща. Момчетата обикаляха наоколо, любопитни да узнаят какво си шепнем, но напразно. За да опазим детските си тайни, ние си измислихме свой език. Пред всяка сричка от дадена дума поставяхме сричките "пе" или "рупче". Идва например приятелката ми и вместо да извика "Райне, ела!", тя казваше: "РупчеРай рупчене, рупчее рупчела!". Единствено аз разбирах нейните думи и изхвърчавах навън за ... |
|
|
Доц. д-р Бони Петрунова е утвърден археолог. В обсега на нейните научни изследвания влизат български и византийски крепости от края на късната античност, българското средновековие и османския период на Балканите. Работата ѝ на нос Калиакра започва през 2004 година и се съсредоточава върху изследване живота на хората обитавали в миналото "Красивия нос". В книгата са представени някои от най-интересните открития от последните години. Чрез тях читателят ще научи за развитието на Калиакра по време на античността, ранносредновековния период, Второто българско царство и Добруджанското Деспотство. Всяка ... |
|
|
Книга 1 от поредицата "Към балната зала" на издателство "Славена". ... Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически статии и изследвания от старобългарската до съвременната българска литература във всички авторитетни литературни вестници и списания. Автор е на десет критически книги, сред които "Книга за Иван Динков". Носител е на Националната литературна награда "Иван Динков" и на единствената специална литературна награда "Иван Динков". През 2009 година за книгата "Подреждане на балната зала" получава ... |
|
|
Приказката "Папагалчето Пай" е драматизирана и поставена на сцените на множество театри у нас и редица страни в Европа. Настоящата книжка е нейно първо издание. Йордан Тодоров е автор на романите "Немилостиви дни" и "Зеленият граф", на повести и разкази за деца и юноши, на пиеси за драматичен и куклен театър. Създател е на фестивала "Златният делфин". За творчеството си и обществената си дейност Йордан Тодоров е отличен със званието "Заслужил деятел на културата", с почетния златен знак на община Варна и др. ... |
|
|
"Като се зададе празник в Трявна, току се присещаме за писания бръшлян. То си е традиция. От ония, дето никой им не знай нито началото, нито идеатора, както би казал Генчо Марангозина. Едно време момите и булките на Трявна тичали при зографите да им изпишат бръшляново листо, че да се закичат с него, щото не могли вече да понасят горделивите фръцкания на габровки, в чиито коси лъщели изкуствени цветчета от Влашко..." Из книгата ... |
