"Въртопът" е книга за паметта. За рода и началото, от което се разклонява дървото на живота. Но и книга за българите, които разпилени по бежанските пътища на Егейска Македония, Беломорска Тракия, Северна Добруджа или Западните покрайнини, не спират да милеят за родното. Не спират да се съпротивляват срещу Въртопа, в който - с поетичните думи на авторката: "Неопято е нашето минало. Вампирясало. Непогребано". Насън или наяве, бежанците се връщат при българското, призовават го, възкресяват го, въздигат го в най-високата нравствена категория.""В тази книга нищо не е измислено - преписано е от ... |
|
|
Приказна повест. ... Когато бях малка, много често се събирахме с моите приятелки под сянката на старата черница. Похапвахме от вкусните ѝ плодчета и си шепнехме на ушенце важни, според нас, неща. Момчетата обикаляха наоколо, любопитни да узнаят какво си шепнем, но напразно. За да опазим детските си тайни, ние си измислихме свой език. Пред всяка сричка от дадена дума поставяхме сричките "пе" или "рупче". Идва например приятелката ми и вместо да извика "Райне, ела!", тя казваше: "РупчеРай рупчене, рупчее рупчела!". Единствено аз разбирах нейните думи и изхвърчавах навън за ... |
|
|
Доц. д-р Бони Петрунова е утвърден археолог. В обсега на нейните научни изследвания влизат български и византийски крепости от края на късната античност, българското средновековие и османския период на Балканите. Работата ѝ на нос Калиакра започва през 2004 година и се съсредоточава върху изследване живота на хората обитавали в миналото "Красивия нос". В книгата са представени някои от най-интересните открития от последните години. Чрез тях читателят ще научи за развитието на Калиакра по време на античността, ранносредновековния период, Второто българско царство и Добруджанското Деспотство. Всяка ... |
|
|
Третият том от "История на Варна" обхваща един от най-интересните периоди в живота на града - от Освобождението до прелома, станал в битието на хората и на страната на 9 септември 1944 г. Период, през който България излиза от средновековната изостаналост на турската държава и тръгва по пътя на капитализма. Време, когато се формират нови производствени отношения и парите стават основно средство за размяна и за просперитет на хората в обществото. ... |
|
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
|
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
|
Приказката "Папагалчето Пай" е драматизирана и поставена на сцените на множество театри у нас и редица страни в Европа. Настоящата книжка е нейно първо издание. Йордан Тодоров е автор на романите "Немилостиви дни" и "Зеленият граф", на повести и разкази за деца и юноши, на пиеси за драматичен и куклен театър. Създател е на фестивала "Златният делфин". За творчеството си и обществената си дейност Йордан Тодоров е отличен със званието "Заслужил деятел на културата", с почетния златен знак на община Варна и др. ... |
|
|
"Като се зададе празник в Трявна, току се присещаме за писания бръшлян. То си е традиция. От ония, дето никой им не знай нито началото, нито идеатора, както би казал Генчо Марангозина. Едно време момите и булките на Трявна тичали при зографите да им изпишат бръшляново листо, че да се закичат с него, щото не могли вече да понасят горделивите фръцкания на габровки, в чиито коси лъщели изкуствени цветчета от Влашко..." Из книгата ... |
|
|
Илюстрован пътеводител с градски маршрути, илюстриран със 127 фотографии. ... |
|
|
Почти всички книги за Иран, излезли през последните години, разказват за живота в Техеран, но не описват живота на милионите иранци, които са далеч от столицата. Първият том на "Река Арамис" започва с времето, когато шахът твърди, че ще направи Иран една от най-могъщите нации в света. Авторът обаче изобразява нищетата на своя народ, който никога не е имал достъп до богатствата, натрупани от петрола. Прекарал юношеството си в един от най-затънтените краища на страната и болезнено чувствителен към съдбата ѝ, разказвачът предлага няколко ключа към загадката как Иран, една от люлките на цивилизацията, ... |
|
|
"Петко Рачов Славейков е титанът на Българското възраждане. Несъизмерими са заслугата и ролята му в църковно-националната борба на българския народ, благодарение на която се възстановяват Българската патриаршия и независимата българска църква. Чрез активната си будителска дейност за национално съзнание той пробужда и просвещава поробения българин. Трудно могат да се обхванат заслугите на П. Р. Славейков за България и българската литература. Той е основоположникът на българския книжовен език, издава първия сатиричен вестник "Гайда", първото детско списание "Пчелица", първото женско списание " ... |
|
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
